Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр.София , 03 януари 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Ил. Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП Пенка Маринова
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2034/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. Д. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1421/2012 г. на РС Бургас.
В искането се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Развиват се подробно доводи по оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди несъставомерност на деянието по чл. 339, ал. 1 НК с предмет огнестрелно оръжие. Излагат се съображения, че осъденият не е имал съзнание, че държи огнестрелно оръжие без надлежно разрешително, доколкото издаденият му документ е в нарушение на Наредба № 15/97 г. и у него липсва съзнание за общественоопасния характер на деянието; че оръжието е собствено на осъдения и не е било използвано; че извършеното би могло да се квалифицира единствено като административно нарушение; че деянието не е осъществено от субективна страна. Излагат се съображения за наличие на основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК по отношение и на двете деяния по чл. 339, ал. 1 НК. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствата; недопускане на доказателствени искания, ограничаващо правото на защита, събиране само на обвинителни доказателства, оспорва се реда на извършване на балистичната експертиза, както и заключението на тази експертиза, сочи се като нарушение непредявяване на веществените доказателства – патрони, твърди се нарушаване на правото на защита на осъдения на досъдебното производство с лишаването му от възможността да обжалва прокурорски акт, твърди се, че осъденият е бил лишен от възможност да има достъп до материалите по делото при разглеждането му от въззивната инстанция, че е бил прекъсван по време на пренията и последната дума. Твърди се необоснованост на фактическите изводи, относими към второто инкриминирано деяние, като се сочи, че патроните не са били у осъдения. Излагат се и съображения за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Правят се алтернативно искания: за отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия в рамките на установените фактически положения; за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане; за изменение на съдебния акт с намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване.
Осъденият К. моли да бъде възобновено производството и да бъде оправдан, алтернативно – да бъде намален размера на наложеното му наказание. По същество излага съображенията, наведени в искането за възобновяване на делото.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена от въззивната инстанция, влязла е в сила, като не е проверявана по касационен ред. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не изцяло по посочените в него съображения, а само поради неправилно приложение на материалния закон.
С присъда № 1349 от 26.07.2012 г., постановена по нохд № 1421/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, 14 състав, Г. Д. К. е признат за виновен в това, че на 10.06.2008 г. в [населено място] държал огнестрелно оръжие – пистолет В., модел Р – 99, фабр. № 016915, калибър 9х19 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 7 от ЗКВВООБ (отм.) и чл. 43 и чл. 44 от ППЗКВВООБ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК (ред. ДВ бл. 92/2002 г.), вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Със същата присъда Г. Д. К. е признат за виновен и в това, че на 06.01.2012 г. в [населено място] държал боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ – 9 броя патрони, калибър 22LR-5,6 мм, марка Восток, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗОБВВПИ и чл. 43 и чл. 44 от ППЗКВВООБ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на Г. К. е наложено едно общо наказание, в размер на най-тежкото – една година „лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 НК изпълнението на общото наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото.
С решение № 6 от 22.03.2013 г. по внохд № 981/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд е потвърдена присъдата № 1349 от 26.07.2012 г., постановена по нохд № 1421/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
В искането за възобновяване се релевират оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Именно това претендирано основание за възобновяване следва да бъде разгледано първо, като бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Според настоящия състав, такива нарушения от категорията на визираните в чл. 348, ал. 3 НПК при разглеждане на делото не са допуснати.
Не се констатира нарушение на правото на защита на осъдения, допуснато на досъдебното производство, като осъденият пълноценно е участвал в процесуалните действия за привличането му като обвиняем и предявяване на разследването. Соченото от осъдения обстоятелство, че не му е бил връчен препис от постановление на Бургаската РП от 02.04.2012 г., не може да се прецени като нарушаване на правата му на привлечено към наказателна отговорност лице. Това е така, понеже с посоченото постановление прокурорът се е произнесъл по направени от К. възражения при предявяване на разследването, като това постановление по силата на изричната законова норма на чл. 229, ал. 3 НПК не подлежи на обжалване. С прокурорския си акт прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 229 НПК за произнасяне по направени искания, бележки и възражения при предявяване на разследването. Освен това, доколкото съдебната фаза на наказателното производство е централна, именно в съдебното разглеждане на делото са разгърнати в пълен обем правата на подсъдимия и в частност – да прави доказателствени искания за обосноваване на твърденията и възраженията си. Така че невръчването на посоченото постановление на лицето, имащо качество на обвиняем към онзи момент, по никакъв начин не е ограничило или препятствало реализиране на законустановените му права.
По-нататък, изложените в искането доводи за това, че решаващите съдебни инстанции неоснователно са отхвърлили направени от осъдения искания за събиране на доказателства, не са конкретизирани – какви точно доказателствени искания са били оставени без уважение при разглеждане на делото. Освен това, двете съдебни инстанции са се занимавали с направени от К. доказателствени искания и след преценка за тяхната допустимост и относимост към предмета на доказване, са се произнасяли по тези искания. Не се набелязва неоснователно отхвърляне на доказателствени искания, направени от осъдения, като чрез уважаване само на някои от неговите доказателствени претенции инстанционните съдилища не са допуснали нарушение на правото му на защита. В тази връзка, искания на осъдения, свързани с изясняване на факти извън предмета на доказване – напр. тези, отнасящи се до разрешение, касаещо ловна пушка, обосновано са оставени без уважение. Не може да бъде възприето и оплакването в искането за възобновяване, че са събирани и ценени само обвинителни доказателства. По искане на осъдения и неговия защитник е проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което са събрани доказателства – разпитан е св. Ч. и е изискана разпечатка от „Г.”, които доказателства са били ценени при постановяване на въззивното решение.
Не намира основание и претенцията на искателя за неправилна оценка на доказателствата от двете съдебни инстанции. Решаващите съдилища при постановяване на съдебните си актове са удовлетворили изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, като са събрали доказателства, чиито обем позволява надеждно формиране на фактически изводи, а при обсъждане на доказателствата не са нарушили правилата на формалната логика, като са ценили доказателствените източници съобразно действителното им съдържание.
Не може да се възприеме като процесуално нарушение непредявяването на патроните – предмет на второто обвинение като веществени доказателства. Патроните, инкриминирани като предмет на едно от деянията, в които е обвинен К., са били приобщени по делото чрез предаването им от осъдения, обективирано в протокол за приемане на ВВООБ. Същите, обаче, като обект на експертно изследване, са били унищожени при извършената експериментална стрелба, което е отразено в заключението на балистичната експертиза (протокол № 21).
Доводите на искателя, свързани с приетото и ценено експертно заключение не се възприемат. Претенцията на осъдения, че експертизата на патроните е била извършена без присъствие на поемни лица и без негово присъствие, е лишена от законово основание. Доколкото са били необходими специални знания за установяване на вида и характеристиките на предадените от осъдения патрони, в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон е била назначена и изготвено в писмен вид експертно заключение. От материалите по делото не се установяват данни за наличие на основания за отвод на вещото лице, нито такива – за липса на обективност при изготвяне на заключението. Доводът на искателя, че е следвало да бъде изготвена тройна балистична експертиза, също не може да бъде възприет. Не са били налице основания за допускане на допълнителна или повторна балистична експертиза – изслушаната в съдебно заседание пред първоинстанционния съд не е била оспорена от страните, приета е и е ценена при обосноваване на фактическите изводи. Същата е отговорила в пълнота на поставените въпроси, в рамките на професионалната компетентност на експерта.
Претенциите за непълнота на доказателствата поради неназначаване на дактилоскопна експертиза за установяване на отпечатъци по патроните и сравняването им с тези на осъдения, е лишена от основание. Това е така, понеже значимите фактически обстоятелства – в чия фактическа власт са се намирали процесните патрони, са били установени чрез свидетелски показания и писмено доказателство – протокол за приемане на ВВООБ от 06.01.2012 г. Действително, двете съдебни инстанции не са обективирали в мотивите си детайлен анализ на доказателствените източници, свързани с обстоятелствата по установяване и предаване на инкриминираните патрони, което е следвало да сторят, поради наличие на някои противоречия в показанията на свидетелите Ч. и Б., от една страна, и от друга – тези на свидетелите Й. и Ч., по отношение на обстоятелствата къде са се намирали патроните, кога и по какъв начин е станало предаването им. При все това, обаче, тези свидетелски показания са еднопосочни и са в кореспонденция с цитирания протокол за обстоятелството, че именно осъденият е предал описаните в протокола по вид и количество патрони. В тази връзка, обясненията на К., свързани с тези боеприпаси, не са били възприети от решаващите съдебни състави, доколкото не само не са намерили подкрепа в други обективни доказателства, но и са опровергани от посочените свидетелски показания и писмения документ.
По отношение на възприетите фактически изводи от двете съдебни инстанции за това, че процесните патрони са се намирали във фактическа власт на К., в неговото жилище, искателят претендира необоснованост. Следва да се посочи, че необосноваността не съставлява касационно основание, съответно – основание за възобновяване, така че това оплакване не следва да бъде обсъждано. При все това, както вече беше посочено, не се констатират пороци в доказателствената дейност на решаващите съдебни инстанции, които да съставляват процесуално нарушение и съответно – да се отразяват върху правилното формиране на вътрешното им убеждение.
Проверката на настоящата инстанция обхваща и оплакванията на искателя за нарушено право на защита поради препятствана възможност да има достъп до материалите по делото пред въззивната инстанция и поради прекъсване при пледирането и при последната дума. Данни за такива нарушения не са налице по делото. От писмените документи, удостоверяващи запознаване с делото и получаване на копия от материалите по него е видно, че на К. е била осигурена възможността да се запознава с материалите по делото. В съдържанието на съответните протоколи от съдебно заседание пред първата и въззивната инстанция е удостоверено съдържанието на пренията, в които К. е изложил тезите си, удостоверено е и реализиране на правото му на последна дума, като е отразено заявеното от него. Не се констатират нарушения на забраните за ограничаване на пренията или на последната дума.
Предвид на изложеното, касационната инстанция намира, че при разглеждане на делото не са допуснати претендираните от искателя процесуални нарушения, които да обосноват възобновяване на делото с отмяна на постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане.
Липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на пороци при формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави, дава възможност на настоящия състав да провери правилното приложение на материалния закон в рамките на приетите за установени фактически положения. Изводите за фактическата обстановка, приета от първостепенния съд, са били проверени, включително и чрез съдебно следствие от въззивната инстанция, като последната ги е възприела изцяло.
В рамките на възприетото от решаващите съдилища по фактите, касационната инстанция счита, че материалният закон е приложен неправилно по отношение и на двете престъпления, за които К. е признат за виновен и осъден. Поради това, наведеното от искателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което съставлява и основание за възобновяване, е налице.
Както първоинстанционният, така и въззивният съд, са приели, че К. от обективна и субективна страна е реализирал състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като на 10.06.2008 г. в [населено място] е държал огнестрелно оръжие – пистолет В., модел Р – 99, фабр. № 016915, калибър 9х19 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 7 от ЗКВВООБ (отм.) и чл. 43 и чл. 44 от ППЗКВВООБ. Правилни са изводите, че с обективираното си поведение осъденият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на престъплението – държане, доколкото несъмнено е установено, че е упражнявал фактическа власт върху предмет, имащ характеристиките на огнестрелно оръжие – пистолет „В.”. Правилно също така е възприето, че към 10.06.2008 г., когато К. доброволно е предал оръжието той не е разполагал с надлежно разрешително за държането му, понеже предвиденият в нормативната уредба – ЗКВВООБ (отм.) тригодишен срок е бил изтекъл, без да е налице продължаване на разрешението. Не така стои въпросът обаче с възприетото от решаващите съдебни инстанции по отношение на субективната страна на деянието – че осъденият е съзнавал, че няма надлежно разрешение за държане на огнестрелно оръжие. На конкретните възражения на осъдения за несъставомерност от субективна страна не е било отговорено в решението на Бургаски ОС. Елемент от обективната страна на състава на престъплението е липсата на надлежно разрешение. Този признак от обективна страна следва да има своето отражение в съзнанието на дееца. Ако в съзнанието на дееца липсва представа за това фактическо обстоятелство, принадлежащо към състава на престъплението, или е създадена невярна представа за него, то сме изправени пред хипотезата на грешка по смисъла на чл. 14 НК. Видно е от възприетото по фактите, че на осъдения К. е било издадено от Четвърто РПУ – Бургас разрешение серия Ж, № 002772 за носене на огнестрелно оръжие – пистолет „В.”, модел Р – 99, фабричен № 016915, като в графата „Важи до…” е била изписана с печатна машина думата „собствен”. Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 15/1997 г. на МВР за условията и реда за внос, износ, пренасяне, търговия, покупко-продажба, съхраняване, колекциониране и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси и контрол над тях (обн. ДВ бр.85/98 г.) /отм./, действала към момента на издаване на разрешението, „Разрешенията се издават на юридически и физически лица за определен срок, посочен в тях.” Посочената норма изисква изрично в разрешението да се посочи срока, за който то се отнася и дава право на съответното физическо лице да носи огнестрелно оръжие. В случая, разрешението за носене на оръжие на К. е било издадено в нарушение на посочената норма, като не е посочен срока на разрешението. С вписването на думата „собствен” в графата за срок на разрешението и при липса на формулиране на такъв срок, обективно е създадена база за това, в съзнанието на К. да се формира невярна представа по отношение на обстоятелството, че издаденото му разрешение за носене на това огнестрелно оръжие, което той е закупил, въз основа на съответно разрешение за закупуване, с фактура, в която той е посочен като купувач, не е за определен срок, а доколкото оръжието у собствено, това разрешение е безсрочно. Несъмнено се касае до невярна представа за обстоятелство, включващо се като елемент от състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК – наличие на надлежно разрешение. Невярната представа, формирана у осъдения, се е отнасяла до това, че разрешението не е било за определен срок. Изводите за формиране на такава невярна представа са изводими от обективните обстоятелства, възприети по фактите от двете инстанции: за издаденото разрешение и за неговото съдържание – липса на конкретно посочен срок и вписване вместо на срок на разрешението думата „собствен” за оръжието, чието носене се разрешава. Следователно, при формираната невярна представа у осъдения, че му е издадено разрешение за носене на конкретното огнестрелно оръжие не за определен срок, доколкото такъв конкретен срок не е вписан в издадения документ, то у него е налице невярна представа за това, че е налице разрешение за носене на този пистолет. Надлежното разрешение е елемент от обективната страна на престъплението и след като невярната представа у дееца се отнася до това обстоятелство, то е налице грешка, която изключва умисъла за това престъпление – чл. 14, ал. 1 НК, доколкото престъплението по чл. 339, ал. 1 НК може да бъде осъществено сами при пряк умисъл. В случая се касае до фактическа грешка, погрешна представа на дееца за обстоятелство от обективната страна на престъпния състав. Тази грешка не може да бъде определена като „юридическа”, основавайки се на принципа, че незнанието на закона не извинява, защото невярната представа у дееца не се отнася до законовите разпоредби за сроковете на разрешението, а до конкретни фактически обстоятелства, в частност – фактически обстоятелства за липса на срок на самото разрешение, отразени в документа, материализиращ това разрешение.
Поради изложените съображения за това, че е налице фактическа грешка – невярна представа в съзнанието на осъдения по отношение на елемент от престъпния състав, която изключва умисъла за осъществяване на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, касационната инстанция намира за неправилни изводите по правото, направени от решаващите инстанции. Поради несъставомерност на деянието, извършено от К., от субективна страна, са налице основания за възобновяване на делото, отмяна на съдебните актове, с които е признат за виновен по това обвинение и оправдаването му.
По отношение на второто престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което К. е признат за виновен и осъден – за това, че на 06.01.2012 г. в [населено място] е държал боеприпаси – 9 броя патрони, калибър 22LR-5,6 мм, марка „Восток”, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗОБВВПИ и чл. 43 и чл. 44 от ППЗКВВООБ, касационната инстанция счита, че неправилно и незаконосъобразно от инстанциите по същество е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 НК. За да приеме, че деянието не е малозначително и че обществената му опасност не е явно незначителна, Бургаският районен съд е счел, че обществената опасност на този вид престъпления с оглед правно защитения обект е висока, като се касае до огнестрелни оръжия и боеприпаси, които са източници на повишена опасност и по отношение на които са регламентирани строги изисквания за придобиване и съхранение. Въззивният съдебен състав изцяло се е съгласил с този извод на първоинстанционния съд, като е преповторил същото съображение за завишена степен на обществена опасност на този вид престъпни деяния. По този начин двете съдебни инстанции са оставили извън вниманието си останалите обстоятелства, свързани с конкретното деяние и конкретния деец, които също следва да се съобразяват при преценката за това, дали извършеното деяние е малозначително или неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Действително, деянието, извършено от К., формално осъществява признаците на състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Защитената в съдебните актове теза за принципно висока степен на обществена опасност на деянията, свързани с нарушаване на режима за носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси, според настоящия състав, не може сама по себе си да обоснове отказ за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Още повече, че преценката за висока степен на обществена опасност на такъв вид престъпни деяния е мерило за социалната им значимост и обосновава необходимост от съответна наказателно-правна защита на обекта на посегателство. Тази преценка, като отговор на обществената необходимост, е намерила законодателно отражение в криминализирането на деянието и определянето на параметрите на наказанието. Макар правнозащитеният обект на посегателство – свързан със законосъобразното и безопасно държане, съхранение, отчуждаване на оръжия и боеприпаси, които са общоопасни средства, да се ползва с интензивна наказателно-правна защита, намерила отражение в размера и вида на предвидената в специалната норма санкция, степента на засягането му с конкретното деяние е незначителна. Този извод се налага на първо място от количеството на боеприпасите, държани от осъдения, като става въпрос за девет броя малокалибрени патрони. Тези патрони, освен това, според експертното заключение, не могат да бъдат изстреляни от оръжието, държано от осъдения – пистолет „В.”. На второ място следва да се съобразят обстоятелствата, свързани с личността на осъдения, които също се отразяват върху преценката за степента на обществена опасност на деянието, което не е сторено от инстанциите по същество. Данните за личността на К. – чистото съдебно минало, липсата на противообществени прояви, зрялата му възраст, сочат на незначителна степен на засягане на обекта на посегателство. Съвкупната преценка на характеристиките на деянието и на дееца обуславят извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието поради незначителната степен на засягане на защитените обществени отношения. Обстоятелствата, установени по делото и възприети по фактите от двете съдебни инстанции, следователно, позволяват и мотивират извод, че деянието, извършено от К., макар формално да осъществява признаците на състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, показва явно незначителна степен на обществена опасност. Явно незначителната степен на обществена опасност на конкретното деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК изключва престъпния му характер и обосновава признаването на К. за невиновен и оправдаването му по това обвинение. Налице са, следователно основания за възобновяване на делото, като присъдата, с която осъденият е признат за виновен и му е наложено наказание и потвърдителното въззивно решение следва да бъдат отменени, а К. следва да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
Функция от оправдаването на К. по двете обвинения е отмяната на влязлата в сила присъда и по отношение на определянето на общо наказание по чл. 23, ал. 1 НК и на възлагането на разноските по делото в тежест на осъдения.
Не са налице основания за възобновяване и корекция на влязлата в сила присъда по отношение на отнемането на огнестрелното оръжие и разпореждането с веществените доказателства. Независимо от оправдаването на осъдения по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, предпоставките на чл. 52, ал. 2, б. „а” НК са налице.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 1349 от 26.07.2012 г., постановена по нохд № 1421/2012 г. по описа на Бургаски районен съд и въззивно решение № 6 от 22.03.2013 г., постановено по внохд № 981/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, ОСВЕН В ЧАСТТА с която на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК е отнето огнестрелно оръжие и с която е постановено връщане на оригинала на разрешение за носене на късо бойно оръжие на ІV РУП – Бургас.
ПРИЗНАВА Г. Д. К. за НЕВИНОВЕН в това, на 10.06.2008 г. в [населено място] да е държал огнестрелно оръжие – пистолет В., модел Р – 99, фабр. № 016915, калибър 9х19 мм, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 7 от ЗКВВООБ (отм.) и чл. 43 и чл. 44 от ППЗКВВОО и на основание чл. 14, ал. 1 НК ГО ОПРАДВАВА по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
ПРИЗНАВА Г. Д. К. за НЕВИНОВЕН в това на 06.01.2012 г. в [населено място] да е държал боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ – 9 броя патрони, калибър 22LR-5,6 мм, марка Восток, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗОБВВПИ и чл. 43 и чл. 44 от и на основание чл. 9, ал. 2 НК ГО ОПРАДВАВА по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.