Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 04 май 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и петнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Антоанета Данова
при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1927 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационен протест от прокурор при Военно- апелативна прокуратура и касационна жалба на гражданския ищец- Министерство на отбраната срещу присъда №34 от 13.10.2014 г., постановена по ВНОХД №25/2014 г., по описа на Военно- апелативен съд, с която частично е отменена присъда №51, постановена на 24.04.2013 г. по НОХД №51/2011 г. по описа на Военен съд- гр.Плевен и подсъдимият И. Ч. И. е признат за невиновен в това, че за периода от 01.08.2006 г. до 10.08.2006 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление (на 1.08. и 10.08.2006 г.), в качеството си на длъжностно лице- зам. началник на поделение 28130 е присвоил чужди движими вещи (месингови гилзи) в големи размери на обща стойност 115 056 лева, собственост на Министерство на отбраната на Република България, като ги е предал без правно основание на фирма [фирма], като за първото деяние е улеснил присвояването, като е извършил престъпление по чл.311, ал.1 НК и е съставил официален документ- протокол, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а при второто деяние е улеснил присвояването, като е извършил престъпление по чл.387, ал.1 НК, като не е изготвил лично, не е проконтролирал или разпоредил изготвянето на съпътстващите товара документи и не е уведомил командването на поделение 18250 за извършеното предаване на гилзи, като по този начин не е изпълнил задълженията си по служба и от това са настъпили вредни последици за Министерство на отбраната, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.311, ал.1, във вр. с чл.387, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК.
С въззивната присъда подсъдимият О. Н. С. е признат за невиновен в това, че за времето от 21.08.2006 г. до 09.11.2007 г., в качеството си на ръководно военно длъжностно лице- началник на военно формирование- поделение 28130 [населено място], умишлено не е изпълнил задълженията си, регламентирани в Устав на Въоръжените сили на Република България (УС на ВС на РБ) и Инструкция №И-4/25.10.2004 г., като от това са произлезли вредни последици, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.387, ал.1 НК.
С въззивната присъда са отменени изцяло наложен обезпечителни мерки- запор и възбрана върху имущество на подсъдимия И. и е отхвърлен изцяло предявения от Министерство на отбраната срещу него граждански иск за сумата от 115 056 лева като неоснователен и недоказан.
С въззивната присъда е потвърдена първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимият И. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.203 НК, а подсъдимият С.- по обвинението да е извършил престъпления по чл.387, ал.3, във вр. с ал.1 НК и по чл.206, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК.
С въззивната присъда съдът е постановил направените в хода на наказателното производство разноски по водене на делото да останат за сметка на Държавата.
В касационния протест е посочено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
Поддържа се, че предходните съдебни състави неправилно са приели, че подсъдимите не са осъществили съставите на престъпленията, в извършването на които са обвинени.
По отношение на подсъдимия И. се твърди, че от доказателствата по делото е установено това, че той е бил длъжностно лице и в това му качество са му били поверени за пазене процесните гилзи, като той умишлено и в нарушение на (УС на ВС на РБ) се е разпоредил с тях, като заповядал на инкриминираните дати те да бъдат извозени.
Поддържа се, че с тези свои действия подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.203, във вр. с чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.311, ал.1, във вр. с чл.387, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК.
В протеста е отразено и оплакване за неправилно оправдаване на подсъдимия С. по обвинението за извършено престъпление по чл.387, ал.3, във вр. с ал.1 НК, като се поддържа, че той е имал задължение да извърши определени в подзаконови нормативни актове действия, като съзнателно не ги е предприел, с цел да набави за [фирма] облага и причини вреда на Министерство на отбраната.
Твърди се, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление и неправилно е оправдан по това обвинение.
На тези основания се предлага постановената въззивна присъда да бъде изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че двамата подсъдими са нямали служебни задължения, свързани със съхраняването на процесното имущество. Твърди се, че такива са възникнали с положената от бригаден генерал Г. резолюция, който има качеството на командир и на поделението в /неселено място/. и на това в [населено място] и с това си действие той е задължил двамата подсъдими да пазят гилзите, намиращи се в тяхното поделение. Поддържа се, че с направените изводи за липса на служебна ангажираност за двамата подсъдими по отношение на имуществото и постановяването на изцяло оправдателна присъда въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
На това основание се моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена изцяло, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания да бъде приложен правилно материалния закон.
В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, като твърди, че атакувания въззивен съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа, че от вярно установените по делото факти е видно, че съгласно заповед на Министъра на отбраната инкриминираните гилзи са предадени на военното поделение в Ч. и длъжностните лица в това поделение е трябвало да ги съхраняват. Към този момент гилзите са се намирали в поделението С. и въз основа на предложение (одобрено от бригаден генерал Г., без да бъде издадена изискуемата по закон заповед за това) е взето решение те да останат в поделението в [населено място] и от там да бъдат предадени за транспорт на дружеството, което спечели търга за закупуването им.
Прокурорът прави детайлен анализ на съществуващите официални документи, имащи отношение към отчетността на гилзите и приема, че към инкриминирания период за служителите на поделението в [населено място] не е съществувало задължение да пазят това имущество. На това основание поддържа, че съдът правилно е приел, че инкриминираните действия не могат да обосноват носенето на наказателна отговорност от подсъдимият И. за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.311, ал.1, във вр. с чл.387, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК, тъй като независимо, че той е бил длъжностно лице не е имал задължение да организира и предава процесното имущество.
Представителят на прокуратурата не поддържа и протеста и по отношение на обвинението за извършено от С. престъпление по чл.387, ал.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1 НК, като твърди, че по делото липсват доказателства той да е осъществил състава на това престъпление от обективна и субективна страна, като умишлено не е изпълнил задълженията си по служба или е злоупотребил с властта си.
Представителят на гражданския ищец моли да бъде уважена касационната жалба на Министерство на отбраната, като поддържа, че в хода на производството е установено извършването на престъпленията от страна на двамата подсъдими.
Защитата на подсъдимия И. моли касационния протест и касационната жалба да бъдат оставени без уважение, като излага сходни с тези на прокурора доводи. Поддържа, че липсват доказателства И. да е наредил товарене и извозване на процесните гилзи от поделението. На тези основания предлага атакуваната въззивна присъда да бъде изцяло потвърдена.
Защитата на подсъдимия С. се присъединява към становището на прокурора, като поддържа, че подзащитния му не е имал отговорности по отношение на инкриминираните вещи. Предлага въззивната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият И. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Подсъдимият С. моли да бъде оставен без уважение протеста и да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
По оплакването за неправилно приложение на материалния закон
Касационният съдебен състав изцяло споделя фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че той е приложил правилно материалния закон. При анализ на вярно установените факти по делото може да бъде направен извод, че основно значение за правилното приложение на материалния закон има въпроса за това дали към осъществяване на инкриминираните деяния подсъдимите С. и И. са имали служебен ангажимент да съхраняват и се разпореждат с инкриминираните боеприпаси. Правилно въззивният съд е преценил, че по отношение и на двамата подсъдими такова задължение не е съществувало. Подробно и вярно съдебният състав е приел, че към инкриминирания период месинговите гилзи са се водили на отчет на поделение 18250- Ч., където съгласно Наряд №Б-146 от 12.05.2006 г. същите са били предадени. Вярно е, че този наряд не е довел до фактическото транспортиране на инкриминираните вещи, но е вярно и това, че след съставянето му същите вече са били в кръга на отговорност на длъжностните лица в поделение 18250- /населено място/., а не на подсъдимите, които са служили в поделение 28130- [населено място].
В подкрепа на тези изводи са и обстоятелствата, че продажбата на гилзите с договор №3-386 от 07.06.2006 г. е осъществена от командира на поделението в Ч. м-р М., а не от служещи в поделението в [населено място], както и това, че с оглед на обстоятелството, че инкриминираните вещи се намират в поделението в С., а не се водят на тази структура, в поделението е изпратен свидетелят А.- служител на поделението в Ч..
Правилно въззивният съд е преценил, че със съставянето на Наряд Б-146 и подписването му от А. гилзите са били приети документално от него и се водили вече като част от имуществото на поделението в Ч.. Правилно съдът е приел, че този документ е съставен при спазване на разпоредбите на т.1-6 от Направление за отчитане на материалните средства в Българската армия (НОМС), като със създаването му документално е била прехвърлена на отговорността за инкриминираните вещи от длъжностните лица на поделението в С. на тези в поделението в Ч..
Вярно въззивният съд е обсъдил и приложения по делото приемно- предавателен протокол (т.2, л.151 от досъдебното производство), като е преценил, че този документ, макар и наличен и подписан от свидетелите А. и Ж., не поражда правно действие и има единствено информационен характер. Вярно съдът е приел, че този протокол от една страна не отговоря на изискванията на НОМС за съставяне на такъв документ, а от друга е подписан от свидетеля Ж., който не е материално отговорно лице по отношение на поделението в С. и не може да го задължи.
Касационният съд изцяло възприе и изводите на въззивната инстанция по отношение на поставената от бригаден генерал Г. резолюция „съгласен съм“ на писмо рег. №3-322 от 22.05.2006 г., изпратено до него от началника на поделението в Ч. М.. След като е изразил съгласието си с предложеното в документа да не бъдат транспортирани до Ч. инкриминираните гилзи Г. не е издал заповед с такова съдържание. Такава заповед е била задължителна, съгласно действащите нормативни документи и конкретно Инструкцията за отчитане, получаване, съхранение и опазване на боеприпасите в Българската армия и единствено тя би могла да освободи от отговорност длъжностните лица в поделението в Ч. и да натовари със задължения по отношение на инкриминираните вещи тези в поделението в С.. Липсата на заповед от прекия началник на двете поделения е дало основание въззивният съд правилно да приеме, че към инкриминираната дата отговорността за боеприпасите се носи от служителите в поделението Ч., а не от подсъдимите И. и С..
Касационната инстанция не може да възприеме тезата, отразена в касационната жалба на гражданския ищец, че с поставянето на резолюция върху посоченото по- горе писмо е възникнало задължение за съхранение и отчетно предаване на месинговите гилзи за двамата подсъдими. Такова задължение би било налично ако бе спазен реда за промяна на отговорността за гилзите, а при липса на изпълнение на нормативните изисквания за това и конкретно след като заповедта не е била издадена и съобщена на двамата подсъдими, то същите не са имали служебни отговорности по отношение на инкриминираните вещи.
Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че правилно подсъдимите И. и С. са били изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения. Същите, без съмнение, са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 б.“а“ НК, но за ангажиране на наказателната им отговорност в това им качество е необходими инкриминираните действия да са осъществени по отношение на имущество, за което те са имали служебно задължение да управляват или пазят. Инкриминираните месингови гилзи не са били такова имущество и затова вярно въззивният съд е приел, че по отношение на тях двамата подсъдими не могат да извършат нито престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.311, ал.1, във вр. с чл.387, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК- за подсъдимия И., нито такова по чл.387, ал.1 НК за подсъдимия С..
Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, атакувания съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда №34 от 13.10.2014 г., постановена по ВНОХД №25/2014 г., по описа на Военно- апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.