Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. София, 28 май 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Лада Паунова
при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №69 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалби от подсъдимия Д. Ц. М. и частния обвинител и граждански ищец В. И. В. срещу решение №199 от 24.10.2014 г., постановено по ВНОХД №178/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.
С присъда №41 от 19.06.2014 г., постановена по НОХД №335/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Плевен подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 17.05.2013 г. в землището на [населено място] се е опитал умишлено да умъртви В. И. В., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, като на основание чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание седем години „лишаване от свобода“, което да бъде изпълнено при първоначален „строг“ режим в затвор.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на В. сумата от 50 000 лева- обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 100 000 лева.
С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и е осъден да заплати сумата от 3 349, 94 лева- разноски по водене на делото в полза на Държавата и сумата от 1 268 лева в полза на частният обвинител и граждански ищец В..
С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наложеното на подсъдимия наказание на шест години „лишаване от свобода“.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
В касационната жалба на подсъдимия са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.
Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приложил материалния закон, като е преценил, че правната квалификация на инкриминираното деяние е по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК. Твърди се, че няма опит за убийство, тъй като М. нито е нанасял удар с коса по гърба на пострадалия, нито е довършил престъплението, след като В. е изпаднал в състояние, което не му е давало възможност да се защитава.
Оспорва се осъществяването на престъплението от субективна страна.
Правят се и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като се поддържа, че въззивният съд не е отчел възрастта на пострадалия, предходните му осъждания, влошените отношения между него и подсъдимия, това че необосновано В. е поддържал, че последният го краде, както и не е отчетена в достатъчна степен възрастта на М..
На тези основания се предлага атакувания въззевен съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена оправдателна присъда или алтернативно решението да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание.
В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, като се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като не е направен доказателствен анализ на събраните противоречиви доказателствени източници.
Оспорват се изводите на въззивния съд, като се поддържа, че неправилно е намалено наложеното на подсъдимия М. наказание, като определеното ново е явно несправедливо и не отговаря на изискванията на чл.36 НК.
На тези основания се предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба. Възпроизвежда отразените в нея доводи, като твърди, че въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуални правила, като не е анализирал правилно обясненията на М..
Моли касационната инстанция да приеме, че пострадалият е инсценирал инцидента.
Предлага или въззивното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимият да бъде оправдан.
Повереникът моли касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец В. да бъде уважена. Твърди, че не са били събрани всички относими към предмета на производството доказателства и неправилно е било намалено наложеното наказание.
Представителят на държавното обвинение моли касационните жалба да бъдат оставени без уважение като приема, че посочените в тях нарушения не са допуснати.
Предлага въззивния съдебен акт да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационните жалби са неоснователни.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани.
Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, като правилно е кредитирал показанията на свидетелите В., А., К. и С., основната и повторната съдебно- медицинска експертизи, съдебно- медицинските експертизи на веществени доказателства, протоколите за претърсване и изземване и протоколите за оглед на местопроизшествие и е преценил, че те по категоричен начин установяват факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия М..
При прегледа на гласните доказателства вярно е преценил, че показанията на пострадалия В. се подкрепят от показанията на останалите свидетели (които въпреки, че не са възприели непосредствено извършването на инкриминираното деяние са възприели разказа на пострадалия, в който той описва начина на получаване на увреждането и това, че ударите са му били нанесени именно от подсъдимия М.).
Правилно предходните съдебни състави не са кредитирали изцяло обясненията на подсъдимия, като са преценили, че те от една страна противоречат на останалите гласни доказателства, а от друга и на приетите по делото съдебно- медицински експертизи, който установяват, че инкриминираното увреждане е причинено от острието на косата по начин, идентичен с този описан от пострадалия.
Ето защо и касационната инстанция прие, че обвинителната теза е доказана по несъмнен и категоричен начин от доказателствените източници и в хода на воденото наказателно производство решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници.
По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:
Касационната инстанция прецени, че законосъобразно предходните съдебни състави са приложели материалния закон, като са дали вярна правна квалификация на инкриминираното деяние.
Правилно съдилищата са преценили, че подсъдимият М. е трябва да носи наказателна отговорност именно за опит за убийство, като са отчели, че той с активни действия е нанесъл увреждане на пострадалия В., което обективно би довело до умъртвяването му, ако последният не е получил своевременна и специализирана медицинска помощ.
Касационният съд прие, че състава на престъплението е осъществено и от субективна стана, при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият М. е съзнавал, че с нанасянето на удар в гърба на пострадалия с остър режещ предмет (коса) е могъл да причини смъртта на пострадалия В. и очевидно е целил постигането на този резултат.
Не може да бъде възприета тезата, отразена в касационната жалба, че подсъдимият не е целял да причини смъртта на В., защото е имал възможност да постигне този резултат, след като пострадалият е изпаднал в безпомощно състояние, но не го е направил.
При внимателен преглед на мотивите на касационната жалба може да бъде направен извод, че тя е в известна степен вътрешно противоречива. От една страна с нея се оспорва изцяло нанасянето на удара в гърба на пострадалия, а от друга се поддържа, че същият е нанесен, преодоляна е съпротивата на В. и впоследствие М. не го е убил.
По делото по безспорен начин бе установено от множеството доказателствени източници (гласни и веществени доказателства и заключения на приети експертизи), че съставомерното увреждане е нанесено по начина описан в обвинителния акт и негов автор е М.. Именно тези действия на подсъдимия са и основата върху която се преценява наказателната му отговорност и се квалифицира престъплението. Към момента на довършването му (нанасяне на удара с косата) престъплението вече е било осъществено, като то е съставомерно по чл.115 НК, тъй като увреждането обективно може да доведе до смърт на В..
Поведението на подсъдимия след довършване на престъплението не е от значение за правната квалификация на инкриминираното деяние и не може да бъде индикатор за липса на умисъл да се умъртви пострадалия.
Не на последно място трябва да се отбележи и това, че в конкретната хипотеза е налице довършен опит за убийство от една страна, доколкото увреждането е нанесено по начин и със средство годно да причини смърт и тя не е настъпила по независещи от М. причини. Отказът му да повтори изпълнителното деяние и причини смърт на пострадалия не е основание инкриминираното деяние да бъде квалифицирано по начин, различен от възприетия от предходните съдебни състави. В този смисъл е и Р 29-85- ІІ НО.
Предвид изложеното съдът прие, че материалния закон е приложен правилно и законосъобразно наказателната отговорност на подсъдимия М. е ангажирана за извършено престъпление по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК.
По оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание:
Касационният съд прецени, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия М. са ценени чистото му съдебно минало, тежкото му социално положение и изключително напредналата му възраст. Като такова трябва да бъде оценено и това, че инкриминираното деяние е останало недовършено.
Първостепенният съд е ценил като отегчаващо отговорността обстоятелство извършването на престъплението като израз на незачитане на установения в страната правов ред, но законосъобразно въззивният съд е приел, че по делото липсват отегчаващи отговорността на М. обстоятелства. Вярно въззивната инстанция е приела, че извършването на престъплението е основание да бъде носена наказателна отговорност, а не този факт да бъде ценен като отегчаващо отговорността обстоятелство.
При наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, а и при съществуването на изключително такова (напредналата възраст на подсъдимия) правилно наказанието е определено при приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК под минималния, предвиден в нормата на чл.115 НК размер.
Определеното от въззивния съд наказание шест години „лишаване от свобода“ е съответно на извършеното престъпление, настъпилите съставомерни вреди и данните за личността на подсъдимия.
Не могат да бъдат възприети оплакванията в двете касационни жалба (съответно за намаляване или увеличаване на наказанието), тъй като същото е определено по вид и размер, който гарантира постигането на целите на специалната и генералната превенция.
Не могат да бъдат възприети доводите на частния обвинител и граждански ищец, че механизма на причиняване на увреждането и целения резултат са основание да бъде завишена носената от М. наказателна отговорност. Всяко едно от тези обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне на границите на отговорността за престъплението по чл.115 НК и доколкото механизма на извършване на конкретното престъпление не разкрива някаква по- висока степен на обществена опасност, в сравнение със случаи с идентична правна квалификация това не може да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че наказанието на подсъдимия М. е правилно определено и то не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №199 от 24.10.2014 г., постановено по ВНОХД №178/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.