Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. София, 26 май 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора от В. ИСКРА ЧОБАНОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1943/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от осъдения Р. М. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1225/2013г. на Районен съд – Ловеч и внохд № 287/2014г. на Окръжен съд – Ловеч. В искането се съдържа позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Излагат се съображения за това, че присъдата и въззивното решение са постановени в нарушение на закона, като се оспорва авторството на престъплението. Претендират се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се посочва, че е нарушено правото на защита на осъдения, понеже в обвинителния акт не е било индивидуализирано деянието, в което е обвинен, по време, място и начин на извършване. Твърди се липса на отговор от страна на въззивния съд на възражения на осъдения, което се сочи като липса на мотиви. Претендира се и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Прави се искане за възобновяване на делото и за оправдаване на осъдения.
В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения П. – адв. В. А., поддържа искането за възобновяване, като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли за оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от В. изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Осъденият Р. П. моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 35 от 12.06.2014г. по нохд № 1225/2013г. по описа на Районен съд – Ловеч, Р. М. П. е признат за виновен в това, че на 02.09.2012г., около 05 часа, в [населено място], Л. област, на пл. „С. М.” самостоятелно и в съучастие с М. И. М., Ф. Б. А., М. Г. М., е извършил непристойни действия, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при условията на повторност, поради което и на основание чл. 325, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор.
Р. М. П. е признат за виновен и в това, че на 02.09.2012г. около 05 ч. в [населено място], Л. област, на пл. „С. М.“, е причинил средна телесна повреда на В. Х. С., като деянието е извършено при условията на повторност, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 7, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим в затвор.
Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК.
На основание чл.68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното общо наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено със споразумение № 8/13.03.2012г., по НОХД№ 82/2012г. на РС – Тетевен, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор.
В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски.
С решение № 101 от 23.09.2014г. по внохд № 287/2014г. по описа на Окръжен съд – гр.Ловеч, присъда № 35 от 12.06.2014г. по нохд № 1225/2013г. по описа на Районен съд – Ловеч, е била потвърдена.
В искането за възобновяване се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е развит довод за това, че съдържанието обвинителния акт не е позволил на осъдения да научи в какво се обвинява и да организира защитата си, понеже не е съдържал изискуемите фактически данни за индивидуализиране на деянието. Този довод е лишен от основание. Съдебната практика е последователна и константна по отношение на изискванията към обвинителния акт, за да изпълни той процесуалната си функция – да определи предмета и пределите на доказване в съдебното производство, както и за да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да може да организира защитата си. За да отговаря обвинителният акт на посочените изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тези факти се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението (т. 4 от ТР №2/2002г. на ВКС). Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт, с който е поставено началото на съдебното производство по настоящето дело, сочи на извод, че съдържанието на обстоятелствената му част покрива изискванията по чл. 246, ал. 2 от НПК и удовлетворява посочените в цитираното Тълкувателно решение критерии. В този процесуален документ подробно и последователно са описани конкретно извършените действия както от осъдения П., така и от другите лица, които са били привлечени да отговарят. Налице е детерминиране на времето и мястото на деянието, както и дължимото описание на поведението на П., с което, според обвинението, той е осъществил съставите на инкриминираните престъпления – хулиганство и причиняване на средна телесна повреда. Посочени са конкретните негови действия, с които той е взел участие, заедно с други лица, в групово нападение и нанасяне на побой на свидетели, налице е достатъчно изчерпателно описание на фактите за обстоятелствата, при които осъденият е нанесъл удар на св. С., в резултат на който му е причинил телесно увреждане с посочени от обвинението характеристики. Следователно, съдържанието на обвинителния акт в изискуемата степен дава възможност на П. да научи в какво е обвинен, понеже са му предявени фактите, които според обвинението, обосновават съставомерността на деянията му. В този смисъл, е неоснователно оплакването в искането за нарушено право на защита.
Не могат да бъдат възприети и формално направените в искането оплаквания във връзка с кредитирането на доказателствата, събрани по делото, както и за липса на отговор в съдебните актове на възраженията на осъдения. Липсват конкретни доводи в подкрепа на формулираните оплаквания, което е пречка настоящата инстанция да извърши пълноценен контрол. При все това, доказателствената дейност на инстанциите по същество не сочи на пороци при събиране, проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Първоинстанционният съд е събрал относимите и допустими доказателства, като анализът им съобразно правилата на формалната логика е позволил формиране на правилни изводи по фактите. Несъмнено, гласните доказателствени средства са съдържали противоречива информация по отношение на обстоятелствата на възникване на конфликта между двете групи в заведението и извън него, по отношение на това, кой какви удари е нанесъл. Тези противоречия обаче са били внимателно изяснени, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са били преценени съобразно собствената им достоверност и във взаимната им връзка. Не се констатират нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, доколкото в мотивите на съдебните актове е обективирана преценката на доказателствените източници, като тя е дала основание да бъдат кредитирани като последователни и кореспондиращи помежду си, показанията на свидетелите Б., Х., А., П., Г., К. и К.. От тези свидетелски показания, преценени във връзка и със заключението на съдебномедицинската експертиза, са изведени фактите на конкретното участие на осъдения П. в груповото сбиване, както и за това, че именно той е нанесъл удара на св. С., с който му е причинена телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка със загуба на съзнание. Както първоинстанционния съд, така и въззивната съдебна инстанция, са изложили съображения за лишаване от кредит на доверие на обясненията на П. и на показанията на свидетелите М., А. и М., като е съобразена тяхната заинтересованост, както и опровергаването им от останалите гласни доказателства.
Не е допуснато заявеното от защитника в съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушение на процесуалните правила с недопускането от въззивната инстанция на доказателствени искания, направени от защитата. За въззивния съд не съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, понеже е негова суверенна преценка дали те са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. В настоящия случай преценката на второинстанционния съд е обективирана в определението, с което са отхвърлени доказателствените искания, като по този начин не е допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение не може да се претендира и във връзка с изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, понеже доказателствата са събрани в необходимия обем, гарантиращ стабилност на фактическите изводи.
Без основание е и формалният довод за липса на отговор на възраженията, направени от защитата на подсъдимия, в решението на въззвния съд. Съдът е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, както и това по чл. 339, ал. 2 от НПК да изложи основанията, поради които не приема доводите, изложени във въззивната жалба. На л. 9 – 12 от въззивното решение се съдържа обстоятелствен анализ на доказателствените източници във връзка с възраженията по тяхното кредитиране.
Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Д. в искането за неправилно приложение на материалния закон е свързан единствено с недоказаност на авторството на деянието в лицето на осъдения П., като този довод е подкрепен единствено със съображения, че изводите на съдилищата почиват на противоречиви твърдения и на показания, приобщени по реда на чл. 281 от НПК. Изводите на инстанционните съдилища за това, че П. е осъществил съставите на престъпление по чл. 325, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 7, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК не могат да бъдат поставени под съмнение. Те са направени при спазване на правилата на осъществяване на доказателствената дейност, при обективиран процес на изграждане на вътрешното убеждение. Както вече беше посочено, доказателствените източници съдържат противоречия по отношение на обстоятелствата, значими за отговорността на осъдения. Само че тези противоречия са внимателно изяснени, като е даден кредит на доверие на взаимно кореспондиращи си доказателства и доказателствени средства, съдържащи информация за това, че П. на публично място е участвал в груповия побой като е нанасял удари на свидетелите С., Б., Й. П., проявил е агресивност, като не е прекратил поведението си дори и след намеса на полицейските органи. Във връзка с конкретното поведение на осъдения последователна доказателствена информация се съдържа в показанията на свидетелите Б., Х., А., Й. П., Г., К., К., като тези свидетели пресъздават собствените си възприятия за действията на П. в различни моменти от развитието на събитието и не може да се отрече тяхната обективност, още повече, че част от тях – охранителите на заведението и полицейските служители, са незаинтересовани. Обстоятелството, че са ценени показания на част от свидетелите, дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по предвидения процесуален ред, не е от характер да дискредитира направените от съдилищата изводи, понеже свидетелите в съдебно заседание са заявили, че ги поддържат и са посочили причините за липсата на подробни спомени. В допълнение, тези показания са били обект на внимателна оценка във връзка с възприемането им. Изведените от тези свидетелски показания фактически обстоятелства са били правилно съотнесени към състава на чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Фактът, че именно осъденият П. е нанесъл удар на пострадалия С., е изведен при правилно осъществена дейност по оценка на доказателствата. Свидетелските показания на св. К. и св. Г. правилно са обсъдени като пряк доказателствен източник за това, че именно осъденият е нанесъл удар в областта на долната челюст на С., от който последният е паднал на земята, глътнал си е езика и е изпаднал в безсъзнание. Във връзка с тези непротиворечащи си преки доказателства са ценени и косвени такива – показанията на св. Б. по отношение на това, че ударът е нанесен от едно от лицата, намирало се до М., както и показанията на свидетелите А., Х., П. и К. по отношение на състоянието на пострадалия непосредствено след удара. В тази връзка, съдилищата обосновано са кредитирали и заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение на механизма на причиняване на увреждането и неговите характеристики. Спазването на процесуалните правила, свързани с доказването, както и на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, включително и обсъждането на противоречията между доказателствените източници, са позволили на решаващите съдилища да изградят стабилни фактически изводи. Последователно е изградена система от доказателства, позволили да бъде направен единствено възможен извод за виновността на П., като този извод е обстойно мотивиран в съдебните актове на инстанционните съдилища. Въз основа на доказателствено обезпечените изводи за авторството на деянието в лицето на осъдения П., правилно е приложен материалният закон, като е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че инкриминираните дата и място при условията на повторност е причинил на В. С. средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка със загуба на съзнание.
Предвид на изложеното, е без основание претенцията за оправдаване на осъдения в рамките на установените при спазване на правилата на процесуалния закон факти.
Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното на П. наказание. За извършеното престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на П. е наложено наказание една година лишаване от свобода, като решаващите съдилища правилно са отчели установените смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Така определеното по вид и размер наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието, характеризиращо се със съществено засягане на правно защитения обект, както и на степента на обществена опасност на дееца.
Не се констатира явна несправедливост и на наказанието, наложено на П. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. При определяне на наказанието съдилищата са съобразили преценката за сравнително висока лична степен на обществена опасност на дееца предвид предходно осъждане извън тези, обосноваващи по-тежката квалификация на деянието. Съобразена е и степента на обществена опасност на самото деяние, с оглед на конкретните характеристики на извършването му. Няма основание претенцията за завишеност на наказанието, понеже, въпреки преценката на степента на обществена опасност на извършеното и на дееца, наказанието е определено на предвидения в закона минимум, което сочи на съществена снизходителност. Не се сочат, а и не са налице обстоятелства, които да обосновават приложение на чл. 55 НК – липсват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Това наказание по вид и размер е в унисон с целите за поправяне и превъзпитание на осъдения, както и с тези за предупредително и възпитателно въздействие върху обществото. Поради това, претенцията в искането за намаляване на размера на наложеното на осъдения наказание не може да бъде удовлетворена.
Законосъобразно е приложен институтът по чл. 23, ал. 1 от НК и на осъдения е определено едно общо наказание. В съответствие с разпоредбите на материалния закон е и приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1225/2013г. на Районен съд – Ловеч и внохд № 287/2014г. на Окръжен съд – Ловеч.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.