О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 30,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1140 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7421/30.ІХ.2009 г. на „E С” ООД-гр. Ихтиман, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. К. И. от САК, против решение № 1* на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 29.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1941/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Софийския градски съд, ТК,с-в VІ-4, от 27. ХІІ.2007 г. по т. д. № 1109/04 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно и субективно съединените осъдителни искове на д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 – във вр. чл. 107 и чл. 101 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 от същия закон, предявени срещу „Л” Е. – Б. и ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” – София: за солидарно заплащане от тях на сума в размер на 400 000 лв., представляваща дължима на договорно основание пазарна цена, определена към м. септември на 1999 г., за построен по договор от 1 юни 1995 г. склад карго на летище Б. , ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /14.ІV.2004 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на „Е” ООД-гр. Ихтиман са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени исковете „така както са предявени”
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Е” ООД-гр. Ихтиман обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл по въпросите относно правните последици за страна, неизпълнила задължението си по чл. 152 ГПК /отм./, за това дали следва или не въззивната инстанция да обсъди всички доводи развити в жалбата за наличието на основания за отмяна на обжалваното пред нея решение, а също и дали решаващият съд следва да изложи правни доводи, за да обоснове правната квалификация на иска, респ. дали при произнасянето си по спора следва да обоснове правни изводи за наличието на една или на друга правна фигура: било даване вместо изпълнение, новация и пр. Всички тези въпроси били решени от състава на САС в противоречие с практиката на ВКС, но били заедно с това от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Без да излага каквито и да е конкретни съображения относно предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, то досежно наличието на тази по т. 1 на цитирания текст търговецът касатор се позовава на ППВС № 7/1965 г., както и на Р. № 399/3VІ.05 г. по т.д. № 400/04 г. на І-во т.о., а също и на Р. № 27/3.ІІ.2009 г. по гр. д. № 5585/07 г. на ІІ-ро г.о.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Г. д. „Гражданска въздухоплавателна администрация” – С. писмено е възразила чрез своя гл. директор Т както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата на „Е” ООД.
Ответното по касация „Л” Е. – Б. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на решението на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на „Е” ООД-гр. Ихтиман ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване в нито една от хипотезите на релевираните от търговското д-во предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
Съобразно задължителните постановки по т.т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Затова ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът. В случая обаче търговецът касатор релевира три въпроса, които в действителност не са могли да бъдат предмет на произнасянето на САС, защото се свеждат до твърдения за допуснати от него съществени нарушения на конкретни съдопроизводствени правила, визирани от отменения процесуален закон: на чл. 152 – във вр. чл. 128, ал. 2, на чл. 188, ал. 1 – във вр. чл. 211, както това подробно е обяснено на втора страница от изложението към касационната жалба. Следователно касаторът не провежда разграничение между касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна и основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК– от друга. Наред с това само цитираното в изложението ППВС № 7/65 г. представлява „практика на ВКС”, съгласно т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, докато решенията на отделни състави на този съд, постановени по дело за обезщетяване на вреди, причинени от държавата или по делото за опорочено общо събрание на акционерно д-во, които еднопосочно констатират допуснати от въззивните съдилища съществени нарушения на съдопроизводствени правила, не обосновават наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, при наличие на цитираната практика на ВКС, изразена в неговото ППВС 7/65 г., не би могло въобще да се поддържа че е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационната обжалване. Що се отнася до вложеното от законодателя разбиране за същината на въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, важат задължителните постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от „Е” ООД-гр. Ихтиман въззивно решение на САС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 29.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1941/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1* по описа за 2009 г.