О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 28.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2865 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2949 от 17.VІІ.2015 г. на М. Д. Г. от Р., подадена против решение № 154 на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено на 12.VІ.2015 г. по гр. дело № 149/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 653/5.ХІІ.2014 г. на Русенския РС по гр. дело № 1082/2013 г. С последното са били отхвърлени предявените от настоящата касаторка по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК в условията на субективно и обективно съединяване положителни установителни искове срещу ответната русенска „Консултантска кооперация „Комексим – К.” и ответника В. В. М. от Р. /неин председател/ с предмет признаването за установено, че те солидарно й дължат сума в размер на 30 450 лв. (тридесет хиляди четиристотин и петдесет лева) по запис на заповед от 9.І.2009 г., с падеж 4.ІІ.с.г., издаден от кооперацията и авалиран от управителя й М., и ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (27.VІ.2013 г.) и до окончателното погасяване на задължението, както и мораторна лихва върху същата главница за периода 1.VІІ.2010 г. – 26.VІ.2013 г., а също и разноски за заповедното пр-во в размер на 1 643.48 лв.
Оплакванията на касаторката Г. са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокиран е довод, че въззивната инстанция не е обсъдила всички доказателства по делото „поотделно и в тяхната съвкупност, довело до неизясняване и неправилно установяване на фактическата обстановка и до неправилни правни изводи”. Поради това се претендира касиране на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените от М. Д. Г. при условията на субективно и обективно съединяване по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК два положителни установителни иска да бъдат уважени „със законните последици”, т.е. с присъждането на всички направени от нея по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител по пълномощие от АК-Р., М. Др. Г. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по следните три правни въпроса от значение за изхода по конкретното дело:
1./ Когато ответниците по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно издател и авалист по запис на заповед с падеж на определен ден, признават, че сумата по ценната книга е получена от тях и не е върната – нито на падежа, нито до приключването на устните състезания във въззивната инстанция, понеже не бил настъпил падежът на задължението по конкретното каузално правоотношение, чието изпълнение процесният менителничен ефект обезпечава, то как следва да бъде квалифициран последният: като акцесорно или като самостоятелно задължение и коя давност е приложима – специалната, тригодишна по чл. 531, ал. 1 ТЗ, или общата 5-годишна?;
2./ Следва ли да бъде уважено възражение по чл. 531, ал. 1 ТЗ, направено от издател и авалист по запис на заповед с падеж на определен ден, когато, след изтичането на този срок от 3 години за погасяване на исковете по менителницата, същите са направили писмено изявление пред ищеца, че към този релевантен момент падежът на вземането, обезпечено с менителничния ефект, още не е настъпил?;
3./ Следва ли да бъде уважено възражение по чл. 531, ал. 1 ТЗ, когато е налице спор между страните по делото относно каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е бил издаден процесния запис на заповед с падеж на определен ден, когато по отношение и на двете твърдяни правоотношения се прилага общата 5-годишна давност, но с оглед конкретните обстоятелства по делото уважаването на това възражение ще осигури постигането на противоправен резултат – скрепено със силата на съдебен акт освобождаване на издателя и/или авалиста от задължението за плащане на сумата по записа на заповед и не представлява ли в този случай упражненото от ответниците възражение по чл. 531, ал. 1 ТЗ злоупотреба с право?
Във връзка с така формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК три правни въпроса касаторката инвокира доводи, че „конкретният казус не попада изцяло в кръга на практиката, уеднаквена с ТР № 4 от 18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС, но и в тази част, в която попада, не е решен съгласно т. 17 от него”, че това са „материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата”, а също и че по тях липсвала практика, „което е условие за неточно прилагане на закона, а правилното прилагане на закона е условие за изграждане на единна и последователна съдебна практика, което е от значение за развитието на правото”.
Ответната по касация русенска „Консултантска кооперация Комексим- К.”, както и ответникът по касация В. В. М. от Р., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на М. Д. Г. от Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли субективно и обективно съединените два положителни установителни иска на касаторката Г., предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу ответната кооперация и нейния председател, действал като авалист, Великотърновският апелативен съд е приел, че издателят на запис на заповед /като едностранна сделка с абстрактен характер/ разполага с правото да противопостави на поемателя на ефекта както абсолютните си възражения, така и своите лични, основани на актуалните отношения с кредитора, но релевирането на последните е допустимо „само когато страните по менителницата и каузалната сделка съвпадат”, а също и че по делото не е било спорно обстоятелството, отразено и в книгата на кооператорите по партидата на ищцата, че претендираната главница е всъщност внесен от нея дялов капитал и затова е преценено като неоснователно възражението на двамата ответници в процеса, че издаденият на 9.І.2009 г. запис на заповед за сумата 30 450 лв., с падеж на датата 4.ІІ.с.г., „обезпечава внесен дялов капитал”. В резултат уважено е било главното защитно възражение на тези двама ответници за изтекла погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ по отношение „исковете по менителницата”, като изрично е било съобразено в мотивите към атакуваното въззивно решение, че „в случая е неприложима общата петгодишна погасителна давност”.
Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Само правен въпрос, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по това дело, би могъл да е релевантен за неговия изход. В процесния случай релевираните от касаторката въпроси са с изцяло хипотетичен характер, т.е. те не отговарят на главното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са били предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното решение. Ето защо се явява лишено от смисъл обсъждането дали са налице допълнителните предпоставки за допустимост на касационния контрол по т.т. 1-3 на същия законов текст. В заключение, правно несъстоятелни са общите оплаквания на касаторката под формата на въпрос № 3 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, че атакуваното въззивно решение, с което е било уважено защитното възражение на ответниците по чл. 531, ал. 1 ТЗ, представлявало „противоправен резултат, скрепен със силата на съдебен акт”, както и че е „злоупотреба с право” /по смисъла на чл. 289 ТЗ/ самото упражняване на същото възражение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 12.VІ.2015 г, постановено по гр. дело № 149/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2865 по описа за 2015 г.