ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
София,23.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2065 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по молба с вх. № 12 479/20.XI.2017 г. на Д. И. С. от [населено място], област Д., с която той претендира допълване на постановеното по настоящето дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 276/2.XI.2017 г. с произнасяне по заявената в отговора му по чл. 287, ал. 1 ГПК претенция да присъждане на разноски за касационното производство.
Ответният по молбата Държавен фонд „Земеделие“ не е ангажирал становище на свой представител по искането на ответника по касация С. за допълване на постановеното в касационното производство по чл. 288 ГПК определение за оставяне на касационната жалба /на Фонда/ без разглеждане с произнасяне по претенцията с правно основание по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК за разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази, че определението за прекратяване на касационното пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело датира от 2.XI.2017 г., че то е обжалваемо пред друг негов тричленен състав, както и че същото е било надлежно съобщено на С. на 14.XI.2017 г., докато настоящата молба за допълване на този съдебен акт с произнасяне и по претенцията му за разноските е била подадена на 20.XI.2017 г. – т.е. в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуална допустима.
Разгледана по същество молбата на Д. И. С. от [населено място], област Д., е основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а според изискването на чл. 81 ГПК: във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В процесния случай искането на молителя С. за присъждане на разноски е било формулирано във финалната част от неговия писмен отговор по касационната жалба на ДФ „Земеделие“, където той се е позовал на сключен с адв. Е. Айдинова Начева от АК-Д. договор за правна защита и съдействие. Видно от съдържанието на този договор /серия „Д“, с № [ЕГН] от датата 28.VII.2017 г./, намиращ се на л. 56 от настоящето дело, е, че уговореното и реално изплатено от С. адвокатско възнаграждение „за осъществяване на процесуално представителство и изготвяне на отговор по касационна жалба“ е било в размер на 1 017 лв. (хиляда и седемнадесет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК постановеното по настоящето дело определение № 276/2.XI.2017 г., КАТО:
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК – да заплати на Д. И. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], област Д.,[жк]СУМА в размер на 1 017 лв. (хиляда и седемнадесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Д. за прекратеното касационно производство по чл. 288 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав
на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.