ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
София, 08.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова
при секретаря прокурора …
и с участието на
, като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков т. д. № 1524 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6858/19.IV.2017 г. на община „Т.“, област Я., подадена против решение № 410 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 22.11.2017 г., постановено по т. дело № 1309/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение №
74/11.1.2016 г. на СГС, ТК, с-в VI-10 по т. д. № 5343/2014 г. С
последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на тази община с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното министерство на околната среда и водите с предмет присъждането на сума в размер общо на 126 990 лв., представляваща невъзстановени разходи по договор № 58111-С064-255 от 23.X..2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Оплакванията на общината касатор са както за недопустимост, така и неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му не само в нарушение на материалния закон, но и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира обезсилването му, а, алтернативно – неговото касиране, както и постановяването на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителните искове на община „Т.“ с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в общ размер на сумата 126 990 лв. да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждането на делото (29.VII.2014 г.) и до окончателното й изплащане, като ответното по тях държавно учреждение бъде осъдено да заплати всички направени от ищцовата община в област Я. разноски по делото. Инвокирани са доводи както за произнасяне на низовите съдилища по въпрос, с който не са били сезирани, а именно досежно законосъобразността на решението, с което е била открита процедурата по Закона за обществените поръчки, а така също и че в процесния случай не била налице нередност по смисъла на чл. чл. 113, ал. 1 от Общите условия на договора за безвъзмездна финансова помощ.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата общината неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с оплакването си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в по следните четири правни въпроса:
1./ „В мотивите си въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и трябвало ли е да бъдат обсъдени и всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решението па делото, като се съобрази с приобщеният доказателствен материал?“;
2.1 „Може ли гражданският съд да се произнесе инцидентно, по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, относно валидността на административен акт, ако съдът не е сезиран с такова искане от страна по делото?“;
3./ „Как се разпределя доказателствената тежест съобразно чл. 154 ГПК, ал. 1 ГПК при иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и следва ли насрещната страна по един такъв иск да докаже всички твърдени от нея възражения, факти и обстоятелства?“;
4./ „Длъжна ли е всяка страна по делото при условията на пълно и главно доказване да установи фактите, на които основава своите искания или възражения?“
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация министерство на околната среда и водите писмено е възразило чрез своя гл. експерт /юрисконсулт/ единствено по допустимостта на касационното обжалване, претендирайки жалбата на община „Т.“ да не бъде разглеждана по същество.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на община „Т.“, [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло първоинстанционното решение за отхвърляне на осъдителните искове на общината настоящ касатор срещу ответното министерство на околната среда и водите, въззивната инстанция е приела, че релевантността на определени обстоятелства за допустимостта и основателността на иска, а оттам – и задължението за доказване на определени от тях от всяка от страните по спора, произтичащо от правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, не следва хипотетично и по необходимост от вида на предявения иск и от качеството /материалноправно или процесуалноправно, като вид правни субекти и др. подобни/ на страните в производството, а от релевираните, твърдяни по делото като съществуващи материалноправни отношения помежду им, заявявани и поддържани съответно, като пораждащи предявеното за съдебна защита спорно право, респ. – обуславяща неговото съществуване, изменение, прекратяване или погасяване. Същевременно като неоснователно е било преценено от САС оплакването на общината настоящ касатор, наведено във въззивната й жалба, за нарушаване на процесуалния запрет по чл. 17, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, като изрично е посочено, че в процесната хипотеза приложение е имало изключението, визирано във финалната част от това съдопроизводствено правило.
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на TP № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта /респ. – за нищожността/ на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да е недопустимо /или нищожно/, ВКС би бил длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта или валидността му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай може да се констатира, че във въззивната си жалба до САС общината настоящ касатор не е поддържала оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, което обстоятелство е достатъчно в случая, за да се изключи вероятността въззивното, което е предмет на касационната жалба, да е с характеристиката на процесуално недопустимо съдебен акт.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горецитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При извършената от настоящия състав на ВКС преценка на плоскостта на това разграничение по необходимост се налага извод, че всичките 4 правни въпроса, релевирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се явяват такива, отнасящи се до правилността на атакуваното въззивно решение, т.е. те не са били предмет на произнасянето на САС. Следователно, при констатираното отсъствие на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явява безпредметно обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки по т.т. 1-3 на същия законов текст. В заключение, погрешното отъждествяване от общината настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 22.11.2017 г., постановено по т. дело № 1309/2016 г.
ОСЪЖДА касатора община „Т.“, област Я. /Булстат[ЕИК]/ с адрес в [населено място], пл. „Освобождение“ № 1, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на ответното по касация министерство на околната среда и водите /Булстат[ЕИК]/ с адрес в [населено място], бул. „К. М.-Л.“ № 22, юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: