ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
София, 01.03.2018 г.
2
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова
при секретаря
прокурора
ис участието на
, като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков т. д. № 1742 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3017 от 17.V.2017 г. на Т. В. Т. от [населено място], едноличен търговец (в несъстоятелност), действал с фирмата „К.-Т-Т. Т.“, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 53 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.111.2017 г., постановено по т. д. № 631/2016 г., с което – като процесуално недопустимо – е било обезсилено първоинстанционното решение № 23/15.VII.2016 г. на Разградския ОС по т. д. № 48/2015 г. за уважаване на отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 694 ТЗ относно несъществуването на прието от синдика и включено в Списъка вземане на [фирма] в размер на 45 491.70 лв. и, в резултат, делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Единственото оплакване на касатора Т. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон: чл. 14, ал. 1 ЗНА; чл. 694, ал. 4 ТЗ. Поради това ЕТ (в несъстоятелност) претендира касирането на този съдебен акт и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд, вкл. ведно при с присъждането на съдебно-деловодни разноски и изплатен хонорар за един негов адвокат от САК – „за предходните и настоящата инстанции“.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й ЕТ Т. Т. (в несъстоятелност) обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „С изменението на Търговския закон със ЗИДТЗ, публ. ДВ, бр. 105/30.12.2016 г., в частта за участие на синдика по делото – чл. 694, ал. 1, изр. 1 от ТЗ, се предвижда задължително участие на синдика в производствата по чл. 694, ал. 1-3 от ТЗ“;
2.1 „Изменението на Търговския закон със ЗИД ТЗ, публ. ДВ, бр. 105/30.12.2016 г., в частта за участие на синдика по делото – чл. 694, ал. 1, изр. 1 от ТЗ, се прилага за приключилото т. д. № 48/2015 г. на ОС-гр. Р., налага конституирането на синдика по първоинстанционното дело и налага обезсилване на Решение № 23/15.07.2016 г., въпреки, че изменението на закона е влязло в сила след постановяването на Решение № 23/15.07.2016 г. и в хода на въззивното производство“.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Р. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждането на разноски, за извършването на които било предстоящо представяне на Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че формулираните от касатора въпроси не са обусловили крайните правни изводи на съда, постановил атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на едноличния търговец в несъстоятелност Т. В. Т. от [населено място], действал с фирмата „К.-Т – Т. Т.“, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съобразявайки се стриктно с разрешението по т. 5 на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/9.X..2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., в конкретната хипотеза съставът на Варненския апелативен съд е приел, че макар меродавното изменение на ТЗ да е в сила след постановяване на атакуваното пред него първоинстанционно решение по иска с правно основание по чл. 694 ТЗ, но все пак преди постановяване на решение от въззивната инстанция, то новата разпоредба на закона /ал. 4 на същия законов текст – бел. на ВКС/ следвало да намери приложение и при конституирането на страните по процесния спор.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на TP № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на Н. по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. В процесния случай правните изводи на Варненския апелативен съд са били основани върху произнасянето му по процесуалноправния въпрос за надлежното конституиране на страните в исковото производство, образувано по установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ, касаторът Т. – вместо ясна и точна формулировка на правни въпроси, релевантни за изхода по конкретното дело – е повторил оплакването си в касационната жалба за нарушаване на материалния закон. Върховният касационен съд обаче не е длъжен, а и не може да извежда значимия за изхода на делото правен въпрос нито от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантен за изхода на делото правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за
недопускане на касационно обжалване – без да се обсъжда наведеното допълнително основание, в случая това по т. 3 на чл.
280, ал. 1 ГПК. Първият т.нар „правен“ въпрос е дословно посочване какво гласи разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ и от кога тя е в сила, а вторият – какво гласи диспозитива на обжалваното въззивно решение. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора Т. на касационното отменително основание по чл.
281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК на ответното по касация търговско дружество не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като -независимо от искането си по чл. 78, ал. 3 ГПК – същото не е ангажирало доказателства, че такива реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.111.2017 г., постановено по т. д. № 631/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1