О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 01.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1028 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. П. в качеството му на ЕТ „Титанстрой-С. П.” срещу определение №3314 от 19.10.2018 г. по в.т.д.№6515/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на С. Т. П. за предоставяне на правна помощ на основание чл.24, т.3 от ЗПрП.
В жалбата се излагат съображения, че с оглед разпоредбата на чл.24, т.3 от ЗПрП, няма правно основание да се откаже правна помощ на физическо лице по търговско дело, само защото това лице е регистрирано като търговец.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че макар и физическо лице, молителят е с разширена търговска правоспособност, което изключва възможността да му се предостави правна помощ.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.24, т.3 от ЗПрП, в случаите на търговски дела, правна помощ по чл.21, т.1, т.2 и т.3 от ЗПрП не се предоставя, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на безплатна правна помощ.
В случая делото е търговско и за да се ползва от правото на правна помощ по чл.95 от ГПК, вр. чл.24, т.3 от ЗПрП, жалбоподателят, като физическо лице, следва да отговаря на условията по чл.23, ал.3 от ЗПрП.
Доказателства относно обстоятелствата по цитираната норма обаче не са представени. Нещо повече – от приложения по делото договор за правна защита, консултации и съдействие от 10.09.2018 г. се установява, че на посочената дата, молителят е заплатил адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на решението по т.д.№6515/2017 г. на САС пред ВКС – до приключване на делото, в размер на 4 500 лв., което води до извод, че физическото лице разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3314 от 19.10.2018 г. по в.т.д.№6515/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.