6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 07.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Емилия Василева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 770 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 6760 от 4.VІІ.2012 г. на К. П., М. Д. В. и М. П., подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие адв. Р. К. от софийското адвокатско д-во „Н., К., К.” с адрес в [населено място], [улица], против решение № 833 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 28.V.2012 г., постановено по гр. дело № 559/2012 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 6007 на СГС, ГК, с-в І-9, от 12.ХІ.2011 г. по гр. д. № 2761/2010 г. С последното, като неоснователни, са били отхвърлени техните субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-София /сега същото преобразувано в АД/ за присъждане на сума в общ размер от 57 485.76 лв. /петдесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ във връзка със сключен между страните по спора предварителен договор от 26.ІV.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент с площ от 50.60 кв.м./ на третия етаж от сграда с наименованието „Кристал С.”, която следвало да се построи в поземлени имоти с пор. №№ 095196, 095197, 095198 и 095199 от землището на [населено място], област Б..
Оплакванията на тримата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 154, ал. 1 и чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и присъждане на всички направени по делото разноски, включително и адвокатски хонорар. И. е довод, че „според английската версия на чл. 1.1” от процесния предварителен договор – обещание за продажба, ползваща се с предимство при тълкуване на сделката, сключването на окончателния договор е било поставено в зависимост от сбъдването на отлагателно условие.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тримата касатори обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по материално- и процесуалноправен въпрос, от които първият от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а вторият – разрешаван противоречиво от съдилищата, както следва:
1./ Дължи ли се от страна на инвеститор полагането на грижата на добрия търговец, за да влезе в сила изменението на устройствен план, на което страните (по предварителен договор за продажба) са придали значението на отлагателно условие по отношение възникване на правото, респ. задължението, за сключване на окончателен договор?
2./ Кой следва да доказва наличието на неизпълнение като основание за разваляне на договор, станало впоследствие основание на иска за връщане на дадено с оглед на отпаднало основание /по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД/?
Във връзка с твърдението си за противоречиво решаване от съдилищата на втория, процесуалноправния въпрос, касаторите се позовават и прилагат три влезли в сила съдебни решения, цитирани в изложението им към жалбата.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София /сега преобразувано в АД/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в съвместната жалба на тримата касатори оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна /въззивна/ страна в производството пред САС, съвместната касационна жалба на К. П., М. Д. В. и М. П., представлявани от адв. Р. К. от софийското адвокатско д-во „Н., К., К.” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Извън извършеното на основание чл. 272 ГПК препращане към мотивите на първостепенния съд, за да отхвърли субективно съединените осъдителни искове на тримата настоящи касатори с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, срещу софийския търговец, САС е приел, че „невлизането в сила на регулационния план за имотите, в които следва да бъде изградена сградата, е такова обстоятелство, което не зависи от продавача и безспорно не може да му се вмени във вина”. Този решаващ правен извод на въззивната инстанция сочи, че релевираният от касаторите в изложението към жалбата им първи, материалноправен въпрос (с уточнението, че понятието „инвеститор” следва да се отнася до ответното по исковете търговско дружество), а не до купувачите по предварителния договор, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото с чл. 135, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че „заинтересуваните лица” могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено изявление до кмета на общината, а с разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ техният кръг е сведен до „собствениците и носителите на ограничени вещни права” – според данните от имотния, респ. кадастралния регистър и то само ако имотите им са „непосредствено” засегнати от предвижданията на съответния ПУП. Видно от клаузата на чл. 2.1.1 на процесния предварителен договор е, че търговецът обещател е „декларирал и гарантирал”, че той е единствен вписан собственик на поземления имот, върху който ще се изгражда апартаментът, предмет на сделката, срещу собственика няма предявени „никакви права или претенции на трети лица” и той притежава всички необходими „документи за собственост и за статуса на земята”, В заключение, при тези данни по делото, от значение за точното прилагане на горецитираните текстове от ЗУТ, но и за развитие на правото, отнасящо се до института на обективната невъзможност на длъжника да изпълни /чл. 81 ЗЗД/, се явява въпросът задължен ли е търговец строителен предприемач /инвеститор/ да инициира производство за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ с оглед произтичащото от това правно очакване, кметът на съответната община в един непродължителен /14-дневен срок от постъпване на заявлението/ да допусне със свое мотивирано предписание или да откаже изработването на проект за изменение на плана.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 833 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 28.V.2012 г., постановено по гр. дело № 559/2012 г.
У К А З В А на касаторите К. П., М. Д. В. и М. П. – чрез техния общ процесуален представител по пълномощие адв. Р. К. от софийското адвокатско дружество „Н., К., К.” с адрес в [населено място], [улица], ет. І, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представят по делото в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена от тях по сметката на този съд за държавни такси допълнителна държавна такса в размер ОБЩО на 1 149.72 лв. /хиляда сто четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2