4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№624
София, 23.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2465 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5265/30.ІV.2014 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 422 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 7.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 4581/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-13 от 25.ІІ.2013 г. по т. дело № 31/2011 г. С последното д-вото настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – да заплати на [фирма]-София сума в размер общо на 96 713 лв., като равностойност на „сбора от неустойката по чл. 12.2 от ОУ по трите процесни договора за финансов лизинг и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /6.І.2011 г./ и до окончателното й изплащане. На основание чл. 345, ал. 2 ТЗ касаторът лизингополучател е бил осъден да заплати на лизингодателя сума в общ размер от 67 338.05 лв., представляваща сбор от всички направени от последния разходи във вр. с ползването на лизинговите обекти по същите три договора за финансов лизинг и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /6.І.2011 г./ и до окончателното й изплащане. На основание чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро-във вр. чл. 82 ЗЗД д-вото настоящ касатор е било осъдено да заплати на лизингодателя [фирма] и сума в размер на 103 231.51 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от развалянето на същите три договора за финансов лизинг и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /6.І.2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените осъдителни искове на лизингодателя да се отхвърлят в предявените по делото техни размери и ведно с присъждане на всички направени от касатора в този процес разноски /вкл. платеният адвокатски хонорар/ или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС „за повторен разпит на свидетеля И. Н.”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, по който САС реално да се е произнесъл с атакуваното решение, касаторът се позовава в четири пункта на допуснати от въззивната инстанция пороци на решението по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 2-ро ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. В отговора се инвокира довод, че касаторът въобще не е формулирал ясно общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВККС по тълк. дело № 1/09 г.,касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен вд обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат въведените от касатора лизингополучател допълнителни основани за това-в случая предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и то без въобще да е била посочвана конкретна задължителна практика на ВКС. Извършеното от касатора [фирма] погрешно отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, застъпената в изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК теза, че „разглеждането на въпроса за допустимостта на иска е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото” е по същество невярна, тъй като само при съществуваща вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт ВКС има задължението да го допусне до касационно обжалване. Но в касационната жалба на [фирма]-София не се прави оплакване за такъв порок на постановеното от САС решение /по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК/, а и при служебната му проверка от страна на настоящия състав на ВКС не бе констатирано съществуването на процесуални пречки спорът по делото, въведен с посочените по-горе обективно кумулативно съединени три осъдителни иска, да бъде решен по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 422 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 7.ІІІ.2014 г., постановено по т. дело № 4581/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2