О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 27.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1800 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6437/29.ІІІ.2019 г. на Д. Б. П. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Враца против разпореждането (без номер) на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 13.ІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 2001/2018 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – е била върната, „като недопустима”, касационната му жалба с вх. № 21371/3.ХІІ.2018 г. срещу постановеното по това дело въззивно решение № 2367/10.Х.2018 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, частният жалбоподател П. претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на въззивната инстанция – за по-нататъшно надлежно администриране на подадената от него редовна касационна жалба срещу постановеното от САС решение „по трудов спор” с цена на иска, надвишаваща законоустановения минимум от 5 000 лв. /чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК/.
Ответното по частната жалба „С. Пропъртис” ООД-София (в несъстоятелност) не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на Д. Б. П. от София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Видно е, че с решението си № 2367/10.Х.2018 г. по гр. дело № 2001/2018 г. САС, ТК, 11-и с-в, е обезсилил – като процесуално недопустимо – постановеното в исково производство „по чл. 694, ал. 3 ТЗ” първоинстанционно решение № 3 от 4.І.2018 г. на Софийския ОС, ТК, 1-ви с-в, по т.д. № 172/2016 г., като, според правомощието си чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, той е прекратил производството за установяване по отношение на ответното „С. Пропъртис” ООД-София (в несъстоятелност), че ищецът Д. Б. П. бил титуляр на вземане към този длъжник в размер общо на 17 173.75 лв. (6 018.23 лв. + 11 155.52 лв.), представляващо незаплатено от търговското дружество трудово възнаграждение за периода септември`2010 г. – януари`2014 г. Прието е било от инстанцията по съществото на спора, че: „Видно от твърденията в исковата молба, имащи характера на признание на факти, претендираното от ищеца вземане не е предявено в пр-вото по несъстоятелност спрямо длъжника „С. Пропъртис” ООД-София, а е включено в списъка на служебно приетите от синдика вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ, а това води до отпадане на правния интерес на кредитора-ищец за депозиране на възражение срещу списъка по реда на чл. 690 ТЗ”.
Съгласно чл. 365, т. 4 ГПК търговски е спорът, а оттам – и делото, чиито предмет е разглеждането на иск за попълване масата на несъстоятелността, „включително и установителните искове на кредиторите”. Според чл. 29, алинеи 1 и 2 от Указ № 883/24.ІV.1974 г. за прилагането на ЗНА, всеки член от кодекс има заглавие, „което изразява неговото главно съдържание”, като заглавие могат да имат и членовете на закони. Така чл. 694 от Търговския закон, който е в Гл. 43 /относно предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност/, има заглавието „Предявяване на установителни искове”. Следователно атакуваното от П. въззивно решение е било постановено по търговско дело с предмет установителен иск, чиято цена е била под законоустановения в чл. 280, ал. 3, предл. 2-ро ГПК минимум от 20 000 лв. Ирелевантни за настоящето частно производство пред ВКС са доводите на частния жалбоподател както досежно произхода на претендираното с този специален установителен иск негово вземане, така и дали същият иск е процесуално допустим. Като правилно /законосъобразно/ атакуваното разпореждане на въззивния съд по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК, ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК на САС, ТК, 11-и с-в, от 13.ІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 2001/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2