5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№630
София, 24.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2459 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2543/9.V.2014 г. на Д. В. К., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против решение № 77 на Варненския апелативен съд, ТК, постановено на 21.ІІІ.2014 г. по т. д. № 743/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 48/30.VІІ.2013 г. на Разградския ОС по т. д. № 48/2013 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иск на К. срещу същото търговско д-во с правно основание по чл. 74 ТЗ за отмяна /”като незаконосъобразни”/ на взети решения на извънредното общо събрание на съдружниците в [фирма]-гр. Т., проведено на 17.ХІІ.2009 г., отнасящи се до неприемане на финансовите отчети на търговеца за предшестващите събранието три поредни години, за търсене на отговорност от К., като бивш управител на това д-во за лошото му финансово състояние и натрупаните загуби към датата 31.ХІІ.2008 г., както и за упълномощаването на действащия управител на този търговец за завеждане на „търговски и наказателни дела” срещу К., в битността му на бивш управител, за лошото финансово състояние на това ООД и за натрупаните към горепосочената релевантна дата загуби „и нанесените щети”.
Оплакванията на касатора Д. В. К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели „уважени изцяло предявените искове”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. В. К. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в тълкувателни решения и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии по следните 14 въпроса:
1./ „Редовно ли е връчването на покана за Общо събрание до съдружниците при отказ и чрез пълномощник, ненадлежно упълномощен?”;
2./ „В случай, че поканата за Общото събрание не е връчена лично, а на друго лице – редовно ли е това връчване?”;
3./ „Чия е доказателствената тежест за установяване редовността на свикване и провеждане на Общото събрание?”;
4./ „Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасянето по незаявени в нея оплаквания относно правилността на атакуваното пред него първоинстанционно решение?”
5./ „Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на своето решение?”;
6./ „Допустимо ли е извършване на графологическа експертиза по копия на документи, а не по оригинали?”
7./ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?”
8./ „Следва ли протоколът за Общо събрание да е подписан от всички съдружници?”;
9./ „Следва ли пълномощните от съдружниците за Общото събрание да са нотариално заверени?”;
10./ „Дължи ли съдът произнасяне по всички заявени в исковата молба основания /искове/ при иска по чл. 74 ТЗ?”;
11./ „Допустимо ли е позоваване при иск по чл. 74 ТЗ на нарушения относно свикване на Общото събрание чрез покани до всички съдружници, на пороци в поканите до тях или това представлява упражняване на чужди права?”;
12./ „Допустимо ли е позоваване при иск по чл. 74 ТЗ на ненадлежно упражняване от други съдружници, освен ищеца, на вземане на решения на Общото събрание, които се атакуват, или това представлява упражняване на чужди права?”;
13./ „Чия е тежестта за доказване на законосъобразността на проведеното Общо събрание при иск по чл. 74 ТЗ?”;
14./ „Допустими ли са свидетелски показания за връчване на покана за Общо събрание при отказ?”
Според касатора К. предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК била налице предвид произнасянето на въззивния съд по въпроса за начина на гласуване в Общото събрание при наличие на съсобствен дял /по смисъла на чл. 132 ТЗ/, а по същия правен въпрос – между същите страни – имало допуснато до касационно обжалване въззивно решение по т. д. № 3197/2013 г. по описа на ІІ-ро т.о. на ВКС.
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на Варненския апелативен съд и по следните 6 „процесуалноправни” въпроса:
1./ „Допустимо ли е извършване на графологична експертиза по копия от документи, а не по оригинали?”;
2./ „Следва ли протоколът за Общо събрание да е подписан от всички съдружници?”;
3./ „Следва ли пълномощните от съдружниците за Общо събрание да са нотариално заверени?”
4./ „Допустимо ли е позоваване – при иск по чл. 74 ТЗ на нарушения относно свикване на Общото събрание чрез покани до всички съдружници, на пороци в тези покани или това представлява упражняване на чужди права?”;
5./ „Допустимо ли е позоваване при иск по чл. 74 ТЗ на ненадлежно упражняване от съдружници, освен ищеца, на вземането на решения от Общото събрание, които се атакуват или това представлява упражняване на чужди права?”;
6./ „Чия е тежестта за доказване на законосъобразността на проведеното Общо събрание при иск по чл. 74 ТЗ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Т. писмено е възразило чрез своя управител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Д. В. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Разгледаният по същество от въззивната инстанция иск е само един-с правно основание по чл. 74 ТЗ, като по оплакванията на настоящия касатор /в процесуалното му качество на въззивник/, са били изложени от Варненския апелативен съд правни съображения в точно 6 пункта – положение, различно от създадената у касатора завишена представа, че това произнасяне обхващало не по-малко от 14 правни въпроса от значение за изхода по конкретното дело. За да отхвърли този конститутивен иск въззивната инстанция е приела, че в пр-вото по него ищецът не може успешно да се позовава на нарушения в процедурата по свикване на Общо събрание на съдружниците, които не засягат негови членствени права – в частност относно редовността на връчените покани на останалите съдружници, както и че той не може да релевира пороци в представителството им на Общото събрание при неговото провеждане, а също и че сезираният с тази претенция съд не дължи обсъждане на въпроса за истинността на представени по делото документи, „касаещи изцяло и само правата на други съдружници, които дори не са встъпили като съищци в пр-вото с оглед възможността, предвидена в чл. 74, ал. 3 ТЗ”. В тази връзка позоваването на Варненския апелативен съд е било върху създадената трайна практика на ВКС по приложението на чл. 26, ал. 2 ГПК. Същевременно, по аналогия с разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ТЗ относно изготвянето на протокол за проведено общо събрание на акционерите в АД, е приетото от въззивния съд в процесния случай, че с подписването на такъв от председателя на Общото събрание на съдружниците в ответното по конститутивния иск ООД и от избрания протоколчик, „са удовлетворени изискванията на закона досежно формата на протокола”.
С оглед горните констатации по необходимост се налага извод, че само процесуалноправните въпроси с номера 8, 11 и 12 от изложението на касатора К. към жалбата му са били такива от значение за изхода по конкретното дело и те са били решени не в противоречие, а – напротив, в стриктно съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 26, ал. 2 ГПК, надлежно цитирана в мотивите към атакуваното въззивно решение, както и с тази по приложението на чл. 232, ал. 2 ТЗ. От друга страна, съгласно мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 т. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В посочения смисъл въпросите с с пор №№ 4, 5, 6, 7 и 10 са такива отнасящи се до правилността на атакуваното въззивно решение, а не представляват произнасяне на въззивния съд по същите, щом никога не са били част от предмета на спора по делото. Що се отнася до останалите формулирани в изложението към жалбата въпроси, а именно тези с номера 1, 2, 3, 9, 13 и 14, те са с изцяло хипотетичен характер, т.е. също не отговарят на главното изискване при извършването на преценка относно допустимостта на касационния контрол – да са били от значение за изхода по конкретното дело. В заключение, изложеното в последния абзац в равна степен се отнася и до онези въпроси, които касаторът К. е повторил при обосноваване наличието на приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол също не е налице, тъй като в съответната част от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК не се сочи друг, влязъл в сила съдебен акт, който противоречиво да решава правен въпрос, отговарящ на базисното изискване да е релевантен за изхода на делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІІ.2014 г., постановено по т. дело № 743/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2459 по описа за 2014 г.