О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
С., 11.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3005 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1223 от 10.VІ.2013 г. на [фирма]-С. /по-нататък само „О.”-АД/, подадена против онази част от въззивното определение № 64 на Софийския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 16.V.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 159/2013 г., с която е било отменено първоинстанционното определение на РС-Елин Пелин по ч. гр. дело № 969/2012 г. досежно следните две допуснати в полза на кредитната институция обезпечителни мерки: 1/ Възбрана за предаване на владението на заложено търговско предприятие на приобретателя му [фирма]-С.; 2/ Запор върху всички движими вещи, които са част от търговското предприятие на [фирма]-С., вкл. и спрямо придобитите от това д-во движими вещи на търговското предприятие на [фирма]-гр. К., Бургаска област.
Оплакванията на банката частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното определение на СОС в атакуваната негова част, поради което банката претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „О.”-АД обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от въззивното си определение СОС се е произнесъл по три процесуалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва:
Ответните по касация /и по иска на банката/ [фирма]-С., [фирма]-С. и [фирма]-гр. К., Бургаска област не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията на банката за неправилност на въззивното определение на СОС в атакуваната негова част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК само в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В обратната хипотеза обаче, когато обезпечението е било допуснато от първостепенния съд, но е отменено впоследствие от въззивната инстанция, определението на последната не подлежи на касационен контрол. Следователно за процесния случай с отнася задължителната за съдилищата в Републиката постановка на ТР № 1 от 21.VІІ.2010 г . на ОСГТК на ВКС, според която: „Определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първостепенния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма]-С. (с вх. № 1223/10.VІ.2013 г.), подадена против частта от въззивното определение № 64 на Софийския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 16.V.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 159/2013 г., с която той е отменил допуснати от първостепенния съд по реда на чл. 390 ГПК в полза на кредитната институция обезпечителни мерки.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2