4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 28.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….…….……. и с участието на прокурора…….……..…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 704 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1573/27.ХІ.2015 г. на застрахователната компания [фирма]-София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1952 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 9.Х.2015 г., постановено по гр. дело № 1636/2015 г., с което това д-во е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – да заплати на Н. М. В. от [населено място] сума в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11 юли 2012 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият иск на Н. М. В. от София за обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди да се отхвърли изцяло – в предявения по делото негов размер, като на дружеството бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното осъдително решение САС се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и поради това явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали когато наказателното производство не е завършило със съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която да е задължителна за съда, разглеждащ последиците от деянието – относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, е възможно събраните по реда на НПК в досъдебната фаза на наказателния процес доказателства да се ценят пряко от гражданския съд или фактът на непозволеното увреждане следва да се установи от ищеца в гражданския процес при условията на пълно главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Н. М. В. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на застрахователната компания [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В своя отговор по исковата молба на В. застрахователят настоящ касатор своевременно е оспорил единствено истинността на фактическите констатации в приложения „Констативен протокол за пострадали лица” (официален документ, различен от „Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие”) досежно конкретния механизъм на настъпване на произшествието и връзката му с получените от ищцата телесни увреждания. За да уважи частично – до размер на сумата от 40 000 лв., прекия иск на В. срещу касатора за обезщетяването на претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП, Софийският апелативен съд е приел, от една страна, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 300 ГПК, а – от друга, че по делото са събрани доказателства, обосноваващи извод, че поведението на загиналия застрахован водач осъществява признаците на деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, щом като от другия, огледния протокол, е установено, че управляваният от него лек автомобил се е движел по общински път и е навлязъл в кръстовището с пресичащия го първокласен път при игнориране наличието на пътен знак „Б-2”, задължаващ този водач преди това да спре, за да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни средства.
Неоснователно е твърдението на застрахователя настоящ касатор, че релевирания в изложението към жалбата му процесуалноправен въпрос се решавал противоречиво от съдилищата, щом като липсва негово позоваване на отделни, постановени от различни по степен съдилища, влезли в сила решения по същия правен въпрос, при съпоставка между които да може да се направи обоснована преценка за такова противоречие.
Не е налице обаче и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая формулирането на релевантния за изхода на делото процесуалноправен въпрос не се подкрепя от каквито и да било доводи на касатора [фирма], навеждани в който и да е от двата аспекта на това общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1952 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 9.Х.2015 г., постановено по гр. дело № 1636/2015 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 704 по описа за 2016 г.