О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С., 08.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 218 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5117 от 27.ХІІ.2011 г. на Х. Т. П. от Р., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-Р., против онази част от решение № 303 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 15.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 232/2011 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 118 на Русенския окръжен съд от 7.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 628/2010 г.: досежно признаването за установено по отношение на настоящата касаторка, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че тя дължи на [фирма]-С. неизплатена главница по договор за ипотечен кредит № 7007/31.І.2008 г. в размер на сумата 19 745.31 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.ІХ.2010 г. и до окончателното й изплащане, а също и 3 859 лв. разноски за въззивното пр-во.
Оплакванията на касаторката са за необоснованост на въззивното решение в атакуваната негова част и за постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С оглед това тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на Банката по чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен в уважената с въззивното решение негова част, ведно с присъждане на разноски за въззивното и за касационното пр-ва или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд в отменената част на въззивното решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Х. Т. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната част от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси „в противоречие с практиката на ВКС”, а и те били такива „от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, както следва 1/ По процесуалния въпрос „за неблагоприятните последици на чл. 101 ГПК /отм./, респ. на чл. 183 ГПК – като значим за изхода на спора въпрос”; 2/ По процесуалния въпрос „за приложението на чл. 266, ал. 1 ГПК”; 3/ За меродавния момент, към който следвало да се установи „със СПН” вземането на кредитора към длъжника при предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК – към предходния момент на издаването на заповедта за изпълнение или към този на приключване на устните състезания по делото или и към двата момента кумулативно, предвид липсващата съдебна практика; 4/ По материалноправния въпрос „за наличието на заемно правоотношение между страните по делото, възникнало на основание договор за банков кредит – вместо да се приеме нищожност на последния, поради липса на съгласие и предвид разпоредбата на чл. 430, ал. 2 и 3 ТЗ”; 5/ По материалноправния въпрос – „за приложението на чл. 430, ал. 3 ТЗ във вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД”, който „предвид липса на съдебна практика”, бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез свой юрисконсулт от Регионален център-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на Хр. П. оплаквания за неправилност на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение в атакуваната негова част, претендирайки за потвърждаването му – предвид липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото пред този съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на Х. Т. П. от Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там наведените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Констатира се, че с изключение на въпрос № 3, останалите въпроси в изложението на касаторката П. към жалбата й изцяло се припокриват със съдържанието на оплакванията й за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част при допуснати нарушения и на материалния /чл. 430, ал. 3 във вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, както и на процесуалния закон /чл.чл. 101 ГПК /отм./, чл. 266 ГПК/.
Що се отнася до произнасянето на въззивната инстанция по въпрос № 3 – относно меродавният момент на установяване съществуването на вземането, то е в стриктно съответствие с трайната съдебна практика досежно положителният установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК: като един вид продължение /фаза/ на заповедното пр-во, в хода на което е била вече издадена заповед за изпълнение относно конкретно вземане, чието съществуване е било оспорено от длъжника и затова, при дължимо от заявителя довнасяне на съответната държавна такса, последният разполага с процесуалната възможност да установи в спорно, състезателно исково пр-во наличие на такова вземане в патримониума си и към датата на приключване на устните състезания по делото, стабилизирайки по този начин окончателно заповедта за изпълнение, с която е бил вече надлежно снабден. Налице е задължителна практика на ВКС по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решенията на отделни негови състави от гражданската и търговската му колегии, постановени по реда на чл. 290 от действащия процесуален закон, попадат в този неин обхват. Затова ще следва да се преценява като неоснователен доводът на касаторката Х. Т. П., че по формулирания в изложението към жалбата й въпрос № 3 било налице приложно поле на касационния контрол предвид значимост на същия за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В този смисъл е Р. № 171/24.ІV.2012 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК в пр-вото по гр. дело № 801/2011 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №303 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 15.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 232/2011 г., В ЧАСТТА МУ, с която е било признато за установено по отношение на Х. Т. С. /П./, ЕГН [ЕГН] от [населено място], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че тя дължи на [фирма]-С. неизплатена главница по договор за ипотечен кредит № 7007/31.І.2008 г. в размер на сумата 19 745.31 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.ІХ.2010 г. и до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2