6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С., 21.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 125 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7865/17.Х.2011 г. на синдика на М. [фирма]-С. /в Н./ Р. Й.. Г., подадена против онази част от решение № 1415 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 419/2010 г., с която, като неоснователни, са били отхвърлени както искът й с правно основание по чл. 647, т. 3 ТЗ, така и евентуално съединеният с него иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ – за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на този застраховател на извършената от последния на 23.ХІ.2005 г. продажба на недвижим имот /терен и сгради/ в [населено място] на купувача [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] в 2-годишен срок преди откриване на пр-вото по несъстоятелност, респ. – след обявената начална дата на неговата неплатежоспособност /28.ІІ.2005 г./, при която възмездна сделка даденото значително надхвърляло по стойност полученото.
Оплакванията на синдика касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, вкл. произнасяне по съществото на спора при липса на служебно вписана в службата по вписвания при РС-Севлиево искова молба. Поради това синдикът на М. [фирма]-С. /в Н./ претендира частичното касиране на този съдебен акт, „ведно със законните последици”. В останалата му част, с която е било обявено за нищожно, на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, по отношение кредиторите на несъстоятелността на застрахователя изпълненото от последния парично задължение в размер на 381 000 лева, като част от дължимата стойност на придобити акции /общо в размер на 392 000 лв./, извършено посредством прихващане по т. 2 от споразумителен протокол, подписан между двамата ответници на 22.ХІ.2005 г., същото въззивно решение – като необжалвано, е влязло в сила.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът Р. Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната отхвърлителна част от решението си /по исковете с правно основание по чл. 647, т. 3 ТЗ и съответно съединеният с него под условието на евентуалност иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ/ САС се е произнесъл по следните три материално- и процесуалноправни въпроса:
1/ За съотношението между акта на регулаторния орган /Комисия за финансов надзор/, впоследствие послужил като основание за обявяване на застрахователя М. [фирма] в несъстоятелност, от една страна, и решението на САС по отменителния иск, заведен от синдика – от друга, както и следва ли в тази връзка да бъдат доказвани отново фактите, констатирани от КФН, „респ. увреждащият характер на действията на длъжника и в частност на процесната сделка” от 23.ХІ.2005 г.;
2/ За възможността да се приеме наличие на равностойност на престациите само на основание записаната в нотариалния акт цена, въпреки, че несъстоятелният длъжник се е разпоредил в полза на втория ответник „без получаване на каквато и да била насрещна престация.”, в какъвто смисъл било налице противоречие по този материалноправен въпрос между решението на САС в атакуваната негова част, от една страна, и – от друга, влязлото в сила, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 67 на ВКС, ІІ-ро т.о. от 15.І.2011 г. по т. д. № 746/2010 г.;
3/ За валидността на произнасяне по съществото на спор, въведен с искова молба, която не е била надлежно вписана служебно от решаващия съд, въпреки, че е била сред актовете подлежащи на вписване, който въпрос, предвид постановките на ТР № 3 от 19.VІІ.2010 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/09 г., бил такъв „от значение за точното прилагане на закона”.
Ответното по касация [фирма]-с. Я., община [населено място], Софийска област, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на синдика на М. [фирма]-С. /в. Н./ Р. Й.. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета н спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед това разяснение в случая се налага констатацията, че първият от формулираните в изложението на касатора синдик въпроси има изцяло хипотетичен характер – не е бил включван в предмета на спора по делото, видно от това, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържа единствено твърдението, че подателят й бил проучил доклад на квестора, изпратен до КФН, за извършени от застрахователното д-во разпореждания с имущество през 2005 г., т.е. липсва каквото и да е позоваване на акт на Комисията.
На второ място, цитираното и представено от касатора решение на състав от ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, не е по същия материалноправен въпрос, релевиран /под т.т. 2 и 3/ в изложението към жалбата. Напротив, с това влязло в сила решение на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС е бил разрешен въпрос за допустимостта на въззивното решение, с което, предвид липсата на уговорено между страни по договор за продажба надлежно платежно средство, е била приета абсолютна нищожност на сделката, но без да е бил предявяван иск за установяването на такъв неин порок, докато сега навежданите в настоящия случай от синдика касатор доводи са базирани върху влязлата в сила част от атакуваното решение на САС: досежно обявяването за нищожно – на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ – по отношение кредиторите на несъстоятелността на М. [фирма]-С. /в Н./, на извършено от това д-во изпълнение на парично задължение „за плащане” на 381 000 лева, представляваща част от цена по договор за покупка на акции от 28.Х.2005 г., извършено чрез прихващане по споразумителен протокол, подписан на датата 22.ХІ.2005 г. между застрахователя и втория ответник – [фирма]. Валидността на насрещното задължение на обявения в несъстоятелност застраховател обаче, а именно за дължимост на плащането на покупната стойност на придобити от него акции по договор от 28.Х.2005 г., не е била предмет на това установяване, а и претенцията на синдика с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ е с предмет „възмездна” сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността на застрахователя и произнасянето на САС е точно по така предявения иск, а не по иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ /за нищожност на безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността/, какъвто по делото не е бил предявяван от синдика настоящ касатор.
Не се констатира по отношение обжалваната отхвърлителна част на постановеното от САС решение и наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща приложимост на касационния контрол, след като съдържанието й погрешно се схваща от касатора синдик като тъждествено на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК: понеже въззивната инстанция не била предприела служебно вписване на исковата молба. Ще следва специално да се отбележи, че в тази му част изложението на синдика към касационната жалба не е в унисон с постановките по т. 4 на горецитираното ТР досежно това, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване. Същевременно при задължителната за съдилищата постановката по т. 2 на ТР № 3/19.VІІ.2010 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/09 г. не може да се поддържа, че разрешеният с нея въпрос бил такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1415 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 419/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която, като неоснователни, са били отхвърлени иск на синдика на М. [фирма]-С. /в Н./ Р. Й.. Г. с правно основание по чл. 647, т. 3 ТЗ, предявен срещу това д-во и ответното [фирма]-с. Я., община [населено място], Софийска област с предмет прогласяване относителната недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на първото от тях на извършената от него на 23.ХІ.2005 г. продажба на недвижим имот в [населено място] с купувач втория ответник, така и евентуално съединеният иск на този синдик срещу същите търговци с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, чиито предмет е било същото разпореждане, но като извършено след обявената начална дата на неплатежоспособност на застрахователя /28.ІІ.2005 г./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 125 по описа за 2012 г.