О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 305 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7767 от 2.ХІІ.2014 г. на [фирма]-гр. Д., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Д. против въззивното решение № 360 на Добричкия ОС, ГК, от 29.Х.2014 г., постановено по гр. дело № 554/2014 г., с което по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК спрямо търговеца настоящ касатор е било признато за установено, че той дължи на [фирма]-гр. Д. сума в размер на 12 821.90 лв. по общо 19 данъчни фактури – за извършено от оператора „отвеждане и пречистване на отпадъчни води в периода 12.ХІ.2011 г. – 12.ІХ.2-013 г.”, а също и мораторна лихва върху тази главница в размер общо на 1269.51 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост на атакуваното въззивно решение „в едната му част”, така и за неправилност на същото „в останалата” – предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му, като в частта му по определяне размера на паричното задължение на касатора за извършеното от „В и К” оператора отвеждане и пречистване на отпадъчни води делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд „с изрично указание за събиране на доказателства”, а по отношение присъждането на т. нар. „санкции”, т.е. увеличената стойност на предоставяните от оператора услуги, да се постанови решение по съществото на спора от настоящата инстанция, с което исковата претенция да се отхвърли. Инвокирани са доводи, че след като въззивният съд бил приел – служебно, при това едва в мотивите на обжалваното решение – че изобщо не следва да кредитира заключението на вещото лице, прието в първа инстанция, с това се нарушавала процесуалната забрана за влошаване положението на д-вото като въззивник.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК добричкото [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Добричкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 10 от ТР № 1/4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 1/20001 г., по следните 4 материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Може ли въззивният съд да приеме за негодно доказателство, което е било редовно допуснато и събрано от предходната инстанция, без да е съществувало оплакване за това в единствената жалба, предмет на въззивното пр-во и не представлява ли това влошаване на положението на въззивника, който се позовава на същото доказателство?”; 2./ „Следвало ли е въззивният съд, ако констатира служебно негодността на събрано доказателство, отново служебно да определи доказателствено средство или да укаже на страните събирането на доказателства за това обстоятелство?”; 3./ „В хипотезата на предходната точка може ли съдът да заяви негодността на вид доказателство – съдебно-техническа експертиза, за приет безспорно и от него правнорелевантен факт едва в мотивите на решението си и то след като сам приема обстоятелството, че за установяването на този факт обективно не съществува друго процесуално средство за събиране на доказателства за същия факт?”; 4./ „Достатъчно ли е заключението на съдебно-счетоводна експертиза, извършена само по записите в счетоводството на ищеца, който е титуляр на процесното вземане, за установяване на оспорения негов размер?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Д. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Д. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во в размер на платения адвокатски хонорар от 1 200 лв., съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 13588/14.І.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Добричкия ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на търговеца касатор за частична недопустимост на атакуваното въззивно решение:
Не се констатира вероятност постановеното от Добричкия ОС решение да е процесуално недопустим съдебен акт в която и да е негова част. Съгласно чл. 284, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК дружеството касатор е имало задължението не само точно и мотивирано да изложи касационните отменителни основания, но и да посочи в какво се състои искането му. В процесния случай обаче, направеното в касационната жалба искане по никакъв начин не кореспондира с оплакването на [фирма] за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, щом като в нея липсва петитум за конкретно частично обезсилване на постановеното от Добричкия ОС решение. Следва да се има предвид и обстоятелството, че за да потвърди първоинстанционното решение в неговата установителна част по обективно кумулативно съединените искове на [фирма] с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК, Добричкият ОС е споделил решаващия извод на първостепенния съд, че понятието „санкции” е било непрецизно използвано в издадените от „В и К” оператора данъчни фактури, тъй като всъщност се касаело за „част от цената на услугите, уговорена в сключения между страните по спора договор” – в зависимост от степента на замърсеност на количествата отпадъчни води, подлежащи на отвеждане и пречистване. Във въззивната си жалба обаче, дружеството настоящ касатор не е навеждало друго оплакване – извън това за неправилност на първоинстанционното решение, основано върху същия извод досежно действителното съдържание на употребеното от ищеца понятие „санкции”. В заключение, не се констатира положението на [фирма]-гр. Д. – като въззивник в пр-вото пред Добричкия ОС, да е било влошено в резултат от упражняване на правото му да атакува първоинстанционното решение, а – от друга страна, ноторно е, че на обжалване подлежи само диспозитивната част на съответното съдебно решение – не и изложените към него мотиви или отделно взета част от тях.
2. По твърдението на търговеца касатор за наличие на приложно поле на касационната обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Отделно е разяснено в мотивите към същата точка, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка се налага извод, че нито един от формулираните в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК четири правни въпроса не отговаря на горните изисквания за релевантност, тъй като всеки от тях касае правилността на атакуваното въззивно решение – преди всичко в аспекта на оплакването за допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В заключение, погрешното отъждествяване от търговеца касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр.-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответно по касация [фирма]-гр. Д. искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът [фирма]-гр. Д. ще следва да бъде осъден да му заплати направените разноски, представляващи равностойността на платен хонорар от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) за един адвокат от АК-Д..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 360 на Добричкия окръжен съд, ГК, от 29.Х.2014 г. постановено по гр. дело № 554/2014 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Д., съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 13588/14.І.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2