5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 17.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 262 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 7573 от 2.ХІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена против определение № 768 на Варненския апелативен съд, ТК, от 17.ХІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 698/2015 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частна жалба на кредитната институция срещу определение № 2639 на Варненския ОС от 22.VІІ.2015 г. по ч. т. дело № 1031/2015 г.: за отмяната на разпореждане, включено в заповед № 1366/25.ІІ.2014 г., с което е било постановено незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 2449/2014 г. по описа на РС-Варна и последвалото обезсилване на този изп. лист.
Единственото оплакване на банката частен жалбоподател за постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснато от състава на Варненския апелативен съд съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като не била надлежно съобразена приложимата в случая нова редакция на този законов текст – към ДВ, бр. 50 от 3 юли 2015 г., според която определенията по ал. 1 на чл. 274, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК двамата ответници по частната жалба С. Й. С. и С. Н. С. от [населено място] писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от АК-Варна по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прекрати образуваното пред него частно гр. дело, Варненският апелативен съд е съобразил, че атакуваното определение е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, но в производство по чл. 419, ал. 1 ГПК, както и че с посочената разпоредба се регламентира двуинстанционна процедура на разпорежданията за незабавно изпълнение, като неразделна част от заповедното производство. В настоящия случай, ще следва да се констатира, че върху това нормативно положение не се отразява изменението в текста на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 6.VІІ.2015 г., според което след тази дата подлежалите дотогава на обжалване пред ВКС въззивни определения могат да се атакуват пред съответния апелативен съд. Меродавно е единствено обстоятелството, че с произнасянето на Варненския ОС като въззивна инстанция се е оказал изчерпан инстанционния ред за контролиране законосъобразността на тези разпореждания за незабавно изпълнение. Понеже се касае за изключение, предвидено в процесуалния закон, то щом като това определение по начало не е подлежало на инстанционен контрол пред по-горен съд – ВКС, то и след влизането в сила на ЗИДГПК (Обн. в ДВ, бр. от 3 юли 2015 г.) същото не може да се атакува пред съответния апелативен съд. Следователно продължава да е актуално и след 6.VІІV20125 г. разясненото с т. 8 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. за заповедното производство, според което въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване – вкл. с разграничението, че това не се отнася до определенията на въззивния съд по старата редакция на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК /напр. в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/, които на общо основание са подлежали на обжалване пред ВКС – „като втора инстанция”, а на това основание сега, след 6.VІІ.2015 г., същите биха подлежали на обжалване пред съответния апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 768 на Варненския апелативен съд, ТК, от 17.ХІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 698/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 262 по описа за 2016 г.