3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
С., 22.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 804 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2907 от 5.VІІ.2012 г. на плевенското [фирма] /със съдебен адрес в С./, подадена против определението на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 19.VІ.2012 г., постановено по т. дело № 170/2012 г., с което е била оставена без разглеждане въззивната жалба на този търговец срещу онази част от първоинстанционното решение № 60 на Плевенския ОС от 29.ІІІ.2012 г. по т. д. № 119/2011 г., с която са били уважени исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д. Ив. Д. от [населено място].
Оплакванията на частния жалбоподател [фирма] са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение, поради което търговецът претендира отменяването му и връщане на делото във въззивната инстанция, но на друг състав на Великотърновския апелативен съд – предвид „предубеденост” на този първи негов състав.
Ответното по частната жалба „Б., Б. и партньори – правно обслужване” О.-С., така, както и ищецът Д. Ив. Д. от [населено място], не са ангажирали свои становища по основателността на релевираните от [фирма] оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частично прекратеното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на плевенското [фирма] /със съдебен адрес в С./ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
1. По въпроса просрочена ли е била въззивната жалба на [фирма]:
На лист 148 от първоинстанционното т.д. № 119/2011 г. по описа на Плевенския ОС се намира адвокатско пълномощно (с форма, одобрена съгласно решение № 367 на Висшия адвокатски съвет, публикувано в сп. „Адвокатски преглед” бр. 4/2009 г.), от текста на което е видно, че търговецът настоящ частен жалбоподател надлежно е упълномощил адвокат Н. Й.. Б. да осъществява неговото „пълно процесуално представителство при гледане на дело № 119/2011 г.”. По същото дело, в проведеното редовно открито съдебно заседание на датата 29.ІІ.2012 г., когато е бил даден ход за прения на страните, Плевенският ОС е „освободил” назначеният му /до този момент/ особен представител на ответното [фирма], а именно адв. О. Л., приемайки в протокола, че това д-во ще се представлява от надлежно упълномощения негов адвокат Н. Б.. Последният е изготвил и представил писмена защита пред първостепенния съд /л. 158-172 от делото/. Съгласно чл. 39, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, за да е редовно, предприетото впоследствие връчване на постановеното по същото дело решение № 60/29.ІІІ.2012 г., е следвало да се извърши в лицето на пълномощника адв. Н. Б., но вместо това връчването на съдебния акт е извършено на 30.ІІІ.2012 г. спрямо заличения вече особен представител на [фирма] – адвокатът О. Л.. Това обстоятелство налага извод, че двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК в случая въобще не е започвал да тече и затова подадената на 20.ІV.2012 г. въззивна жалба не е била просрочена.
2. По въпроса за правния интерес на [фирма] от подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение:
В заведеното по искова молба с вх. № 15390/10.ХІ.2010 г. на Д. И. Д. от [населено място] т. д. № 119/2011 г. по описа на Плевенския ОС, търговецът настоящ частен жалбоподател е имал процесуалното качество на ответник по кумулативното съединените установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, чиито предмет е било прогласяването на нищожността на сключен на 26.Х.2010 г. договор за продажба на част (95%) от търговското му предприятие. С първоинстанционното решение, срещу което е била подадена оставената без разглеждане въззивна жалба на [фирма], този договор е бил обявен за нищожен поради противоречието му със закона / чл. 15, ал. 1 ТЗ/, а също и „поради липса на съгласие”: от страна на Общото събрание на съдружниците в това д-во, което било изискуемо съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме наличие на правен интерес от подаване на въззивната жалба срещу постановения акт първостепенния съд акт по съществото на спора. Юридически нонсенс е преценката на Великотърновския апелативен съд обаче, изглежда /поради липса на каквито и да било мотиви/ основана на правилото за Restitutio Repetitio, за липса на правен интерес от страна на [фирма] за подаване на въззивна жалба.
С оглед всичко изложено атакуваното прекратително определение на Великотърновския апелативен съд ще следва да бъде отменено, като делото се върне на същия негов състав: за по-нататъшни процесуални действия по съществото на подадената редовна въззивна жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение на ОС-Плевен. В случай, че търговецът настоящ частен жалбоподател продължава да поддържа, че този състав на въззивната инстанция бил „предубеден”, той може да заяви отвод по реда на установените в процесуалния закон правила за това.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 19.VІ.2012 г., постановено по т. дело № 170/2012 г. В ЧАСТТА МУ по оставената без разглеждане въззивна жалба с вх. № 3484/20.ІV.2012 г. на [фирма].
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Великотърновския апелативен съд за по-нататъшни процесуални действия по съществото на тази подадена от плевенското [фирма] редовна въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 170 по описа за 2012 г.