Определение №192 от 13.3.2013 по ч.пр. дело №1149/1149 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192
С., 13.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1149 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4365 от 22.VІІІ.2012 г. на [фирма], подадена против определение № 393 на Варненския апелативен съд, ТК, от 19.VІІ.2012 г., постановено по ч. т. д. № 403/2012 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане /а не „без уважение”, както погрешно се поддържа в обстоятелствената й част/ частна жалба на физическото лице С. Д. Б. против предходно Разпореждане на Варненския ОС – като съд по чл. 613 ТЗ, от датата 20.ІV.2012 г. по т. д. № 894/2011 г.: за връщане на жалба с вх. № 12278/11.ІV.2012 г., подадена от другия процесуален представител на търговеца настоящ частен жалбоподател от АК-П. срещу разпореждане от 2.ІV.2012 г. на съда по несъстоятелност, постановено по същото дело.
Като поддържа, че тази оставена без разглеждане частна въззивна жалба, „поради допусната техническа грешка” относно действителният й подател /вместо търговеца [фирма] – физическото лице С. Д. Б./, пълномощникът на д-вото от САК излага оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на Варненския апелативен съд, придружавайки настоящата си частна жалба и с „Изложение относно допустимостта на касационното обжалване”, в което той релевира въпроси относно: „правомощията и компетентността на първоинстанционния съд”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и доколкото е била подадена от същия адвокат от САК, чиято частна жалба, в качеството му на процесуален представител на физическото лице С. Д. Б. е била оставена без разглеждане /а не „без уважение”/, настоящата частна жалба на пълномощника С. Н. Й. от САК – сега вече в твърдяното качество на процесуален представител на [фирма]-С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество, тази частна жалба, която няма естеството на касационна, е неоснователна.
Видно от приложената в частното въззивно пр-во по ч. гр. дело № 403/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд разпечатка от правно-информационната система „А.” е, че [фирма] има седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сграда на „И.” – ет. ІІІ, офиси №№ 336 и 337, притежава Булстат/ЕИК[ЕИК] и едноличен собственик на неговия капитал е поданикът на К. Испания Х. Б. Карийо, като същото физическо лице е надлежно вписано в ТР и като управител на това търговско дружество. Следователно споменатият като подател на оставената без разглеждане с атакуваното прекратително определение С. Д. Б. очевидно е лице, различно от действащия управителя на [фирма], който единствен е могъл валидно да упълномощи адвокати от САК и от АК-П. като процесуални представители на този търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 3 ГПК както участващите в съдебните производства лица, но така също „и техните представители, под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави”, а според чл. 64, ал. 1 от този кодекс процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В случая т. нар. „техническа грешка”, допусната от адвоката С. Н. Й. от САК, е имала за свой пряк резултат това, че в съответния преклузивен срок не е постъпвала частна въззивна жалба пред Варненския апелативен съд от страна на софийския търговец [фирма] срещу връщането на негова жалба с вх. № 12278/11.ІV.2012 г., т.е. не е имало каквото и да било правно основание за образуване на прекратеното впоследствие частно въззивно пр-во пред този съд.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 393 на Варненския апелативен съд, ТК, от 19.VІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 403/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top