5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 31.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3154 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 15546 от 20.ІХ.2017 г. на А. Г. Б. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1836 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 25 юли 2017 г., постановено по гр. дело № 1130/2017 г., с която е било потвърдено – в обжалваната му част – първоинстанционното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в І-6, от 21.ХІІ.2016 г. по гр. д. № 5844/2015 г.:
за отхвърляне на прекия му иск срещу застрахователя за разликата над присъденото му обезщетение от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 29.ІХ.2014 г., и до онази част от пълния предявен размер на претенцията от 60 000 лв., а именно за 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), вкл. и ведно със законната лихва върху така формираната разлика от 10 000 лв., считано от датата на деликта.
Оплакванията на касатора Б. са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а също и „в противоречие със задължителната практика по смисъла на чл. 290 от ГПК”. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият му иск срещу ответното застрахователно д-во [фирма] за обезщетяване на понесени неимуществени вреди от процесното ПТП да бъде уважен – посредством допълнителното присъждане на още 10 000 лв. (десет хиляди лева), вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на настъпване на процесното ПТП (29.ІХ.2014 г.) и до окончателното й изплащане, както и с присъждането, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на всички направени от А. Г. Б. по делото разноски. Инвокирани са доводи както досежно това, че въззивният съд не е изтъкнал в мотивите си към атакуваното решение „конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер на обезщетението в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД”, както и „че не е съобразил и обсъдил в решението си други релевантни към размер на претендираното обезщетение факти, установими от заключението, респ. – от разпита на свидетелите”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ППВС № 4/1968 г., така и в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от двете отделения на неговата търговска колегия, по следните материално- и процесуалноправни въпроси:
1./ „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”
2./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложения и възражения на страните във въззивната жалба, които са от значение за формулиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?;
3./ „Въззивният съд следва ли да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и следва ли да да приеме за безспорно установени обстоятелствата, които не са въведени с възраженията на страните?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на дължимото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба въпроси „не са били предмет на делото”, както и че „изложените от касатора аргументи” в подкрепа на оплакванията му в жалбата „не съставляват годни основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на А. Г. Б. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова отхвърлителна част, въззивната инстанция последователно е разграничила, че ответното по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно дружество дължи обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца настоящ касатор вследствие счупване в хода на процесното ПТП от 29.ІХ.2014 г. на лявата му бедрена кост, преживеният стрес и негативното отражение на случилото се върху неговата психика, вкл. претърпените болки и страдания в резултат от оперативните интервенции и екстензията, както и за това че в един продължителен период от време Б. е бил зависим от чужда помощ. Но що се отнася до онези неимуществени вреди, които се явяват по-големи от обичайните при такъв вид транспортни травми, решаващият извод на САС е бил, че те се явяват резултат от „останалите заболявания на ищеца” (военна инвалидност от 1969 г., отстранен ляв бъбрек, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет, високостепенна артериална хипертония, захарен диабет – бел. на ВКС), т.е. те не са в причинна връзка с вредоносното събитие и затова застрахователят по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите не дължи обезщетение за описаните допълнителни страдания.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Надлежно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса /един материалноправен и два процесуалноправни/ се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, т.е. те не са могли да бъдат предмет на произнасянето на САС, а се явяват модифицирана форма на поддържаните в касационната жалба оплаквания.
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора Б. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация застрахователно дружество искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът А. Г. Б. ще следва да бъде осъден да заплати на търговеца дължимо юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. (двеста лева), чиито размер е определен в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1836 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 25.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 1130/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора А. Г. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на ответното по касация застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2