О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 01.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………….…..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2377 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страни по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 125 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 30.ІV2018 г., постановено по т. д. № 135/2018 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 557/7.ХІІ.2017 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 413/2016 г. в обжалваните негови части: а./ за осъждането на пловдивското „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за заплати на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД-София сума в размер на 129 452.99 лв. (сто двадесет и девет хиляди, четиристотин петдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /27.VІ.2016 г./ и до окончателното й изплащане; б./ за отхвърлянето на иска на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД за осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да му заплати сума в размер на 3 799.68 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) – като стойност на приспадното количество от 13 538 kВтч електроенергия за периода 1-6.ІV.2016 г.
Касационната жалба с вх. № 4588/1.VІ.2018 г. на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД-гр. Пловдив съдържа оплакванията му за неправилност на горното въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част: поради необосноваността му и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Затова се претендира частичното му касиране му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на софийското „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ-във вр. чл. 31 ЗЕВИ да бъдел отхвърлен изцяло – като неоснователен и недоказан. Инвокира се довод, че: „Въззивният съд се е произнесъл единствено по направеното материалноправно изявление за прихващане, но не и по направеното процесуално такова”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази касационна жалба подателят й „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК: „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, позовавайки се в тази връзка на определение № 666/26.ІІ.2018 г. на състав на ІV-то г.о. по ч. гр. дело № 666/2018 г. – досежно преценката за такъв вид порок на съдебния акт, основаваща се на констатация за „съществени нарушения на основните начала на гражданския процес”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационния контрол в процесния случай, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски. Инвокиран е довод, че пловдивският търговец касатор „очевидно не прави разлика между двата правни института на материалноправното прихващане, което се упражнява с извънсъдебно изявление, и на прихващането по съдебен ред, което се упражнява чрез възражение или насрещен иск във висящ процес”.
Съответно насрещната касационна жалба на софийското „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД с вх. № 5936/10.VІІ.2017 г. е насочена срещу другата /отхвърлителната/ част на същото въззивно решение и съдържа общото /бланкетно/ оплакване на този търговец за незаконосъобразност на съдебния акт – като основание да се претендира частичното му касиране и присъждане на направените по делото разноски /”включително, но не само адвокатско възнаграждение”/, възлизащи на 5 430 лева.
В изложение по чл. 28,,,,,,,,,,,4, ал. 3 ГПК към насрещната касационна жалба софийското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тази част от решението си Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 108/16.V.2011 г. на състав на ІV-то г.о. по гр. дело № 1814/09 г., по следния, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице?”
Ответното по тази насрещна касационна жалба „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по претенцията с цена 3 799.68 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК /съответно – по чл. 287, ал. 2 ГПК/ и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, както касационната жалба на пловдивското „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, така и насрещната касационна жалба на ищцовото „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД-София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на осъдителния иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ-във вр. чл. 31 ЗЕВИ до размер на присъдената срещу настоящия касатор сума от 129452.99 лв., въззивната инстанция е приела, че твърденията във въззивната жалба на същото дружество, че наред с позоваването на вече извършеното извънсъдебно материалноправно прихващане по чл. 103 и (л. 104 от ЗЗД, пловдивският търговец бил сезирал съда и със съдено възражение за прихващане, не кореспондират с действително извършените от него процесуални действия в хода на първоинстанционното производство: доколкото съдебно изявление за прихващане не е било правено от ответника по предвидения за това процесуален ред. Съобразявайки изрично разяснението по т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., Пловдивският апелативен съд е достигнал до решаващия си правен извод от значение за изхода по конкретното дело, че ответното по осъдителния иск „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не се е възползвало от възможността да предяви съдебно възражение за прихващане, а – напротив, дори в хода на устните състезания пред първата инстанция неговият процесуален представител е продължил да твърди, че „е налице извършено извънсъдебно прихващане между ликвидни вземания, без да формулира каквото и да било друго искане”.
Ето защо в процесния случай по необходимост се налага извод, че в своята осъдителна част постановеното от Пловдивския апелативен съд решение нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл ) или – extra legem (въззивният съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Погрешното отъждествяване от касатора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД-София не следва да бъде разглеждана, след като не предстои разглеждане по същество на първоначалната касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК разноските ще следва да останат в тежест на всяка от страните по спора, така, както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 30.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 135/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2