1676_3/23.05.2012г.
ДОПК, чл.129
ЗМДТ, чл.4, ал.1
Относно: Извършване на прихващане или възстановяване на недължимо платен данък върху превозните средства по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителения процесуален кодекс (ДОПК)
Според изложеното в запитването с декларация с вх. № ……./16.02.2004г. по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) акционерното дружество декларира, че притежава товарен автомобил, подлежащ на облагане с данък върху превозните средства. В изпълнение на § 21 от ЗР на ЗИДЗМДТ (обн. ДВ бр.106 от 3 декември 2004г., в сила от 01.01.2005г.) дружеството подава коригираща декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх.№………/30.03.2005г., като в нея посочва допустима максимална маса и брой оси. На 24.04.2012г. акционерното дружество подава отново коригираща декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № ………/24.04.2012г. за същия автомобил, в която декларира, че превозното средство е специален автомобил – бетоновоз. На същата дата, с оглед на факта, че данъкът върху превозните средства за товарните автомобили е с по – голям размер от този, определен за специалните автомобили и в тази връзка се явява надвнесен данък, дружеството подава искане за прихващане и/или възстановяване на недължимо платен данък върху превозните средства по реда на чл. 129 от ДОПК.
Същевременно на същото е издаден Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) за данък върху превозните средства № ……../ 27.09.2011г. за отчетни периоди 2009г. и 2010г., в който е установен и размерът на задълженията за данъка върху превозните средства, ведно с лихвите за просрочие за въпросния автомобил. Актът е влязъл в сила на 18.10.2011г.
Към настоящия момент данъкът върху превозното средство за автомобила е платен изцяло за периода по акта и за тези периоди, за които се иска прихващане или възстановяване.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1. Следва ли да се приеме, чеакционерното дружество има основание за искане за преизчисляване на данъка върху превозните средства за поне пет години назад?
2. Трябва ли да се извърши прихващане при положение, че дружеството има други неплатени задължения по ЗМДТ, има влязъл в сила АУЗД и плащането е извършено доброволно?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., последно изменение ДВ бр.30 от 17 Април 2012г.) и ДОПК (обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 2012г), изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 162, ал. 1 от ДОПК държавните и общинските вземания са публични и частни. В разпоредбата на ал. 2, т. 1 от същата норма е указано, че публични са държавните и общинските вземания за данъци. Следователно същите имат характер на публично общинско вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването им се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложим за случая е ЗМДТ.
Предвид нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служители на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаването им – на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ).
Съгласно определения в ДОПК ред задълженията за данъци се установяват посредством следните способи:
-с декларация по чл. 105 от ДОПК;
-с акт на орган по приходите (служители на общинската администрация) за установяване на задължение по чл. 106 или чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
-с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
Следва да се отбележи, че първите два способа са способи за предварителното установяване на задълженията за данъци. Окончателното установяване на задълженията се извършва чрез ревизия, извършена по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. В случая дружеството е спазило вмененото от закона задължение и е подало в срок декларация по чл. 54 за придобитото превозно средство. От представеното свидетелство за регистрация, издадено от МВР на придобития от акционерното дружество автомобил е видно, че същият е определен като специален автомобил (ред D), бетоновоз (ред D2). В частта от договора за покупко – продажба на превозното средство, описваща вещта – предмет на сделката също е видно, че автомобилът е „бетоновоз” и е „специален”, т.е. в случая както подадената декларация с
вх. № ………./16.02.2004г. по чл. 54 от ЗМДТ, така и подадената декларация с вх. №………./30.03.2005г. са некоректно попълнени.
Първата правилно попълнена декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ се явява коригиращата декларацияq заведена с вх. № ………/24.04.2012 г. Същата обаче не поражда правни последици за целите на данъчното облагане по ЗМДТ. Това е така, защото според текста на чл. 104, ал. 1 ДОПК промени в подадена декларация могат да се правят само преди изтичането на законоустановения срок за подаването й. Това означава, че задълженото лице има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени, че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност, в срок до края на срока за подаването на декларацията.
Следователно в настоящия случай, за да породи правни последици за целите на данъчното облагане по ЗМДТ, коригиращата декларация е следвало да бъде подадена в срок до 09.04.2004г.
По силата на чл. 99, ал. 5 от ДОПК приемането на декларация може да бъде отказано от орган по приходите само ако не е подписана, или не е подадена от упълномощено лице, или не съдържа данни за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК. Следователно органът по приходите, респективно служителят на общинската администрация, не може да откаже да приеме декларация поради факта, че е подадена след законоустановения срок. Предвид това и на основание чл. 104, ал. 3 от ДОПК подадената по инициатива на декларатора коригираща декларация с вх. № ………./24.04.2012г., се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Във връзка с искането за възстановяване на надвнесен данък, следва да се отбележи, че същото представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно посочената разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
По силата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Правилата за спиране и прекъсване на давността са регламентирани вчл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
Независимо от горното обаче следва да се посочи, че искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК). Ако искането по чл. 129 не бъде подадено в този петгодишен срок, то се препятства възможността на органите по приходите да го разгледат.
На основание чл. 128, ал.1 от ДОПК на прихващане или възстановяване подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци. Прихващане или възстановяване на суми съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, може да се извършва по писмено искане на лицето, като според ал. 2 на същата правна норма указва, че след постъпване на искането, може да се възложи извършването на ревизия или проверка.
Според регламента на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в 30-дневен срок от постъпване на искането следва да се издаде акт за прихващане или възстановяване (АПВ), в случаите когато в същия срок не е възложена ревизия. В случая обаче следва да се има предвид, че ако органът прецени да възложи проверка, процесуална предпоставка за издаването на АПВ е наличието на издаден АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в който да е установен правилният размер на данъка върху превозните средства за този автомобил. За извършването на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК е необходимо задължението, което лицето недължимо е платило да е установено по размер и основание.
В производствата по ДОПК служителите от общинската администрация трябва да спазватпринципа на обективност, заложен в чл. 3 от кодекса. Документите, приложени в запитването очевидно сочат, че превозното средство действително е специален автомобил – бетоновоз, а не както е декларирало лицето товарен автомобил. Предвид посоченото по – горе обстоятелство, че процесуалната възможност за подаване на декларация е изчерпана, то единственият начин за установяването на данъка, в хипотезата на възложена проверка по чл.129, ал.2, т. 2 от ДОПК, е издаването на АУЗД по чл. 107, ал.3 от кодекса, с който да сеопредели действителният размер на задължението.
От издадения обаче АУЗД №…./27.09.2011г. е видно, че за въпросния автомобил е установен дължим данък върху превозните средства за 2009г. и 2010г., като размера на същия е определен за товарен автомобил, а не за специален автомобил – бетоновоз. Влезлият в сила административен акт поради необжалването му в законоустановения срок е окончателен, поражда своето действие и не може да бъде оттеглян, отменян или изменян от органа, който го е издал.
Единственият способ за правилно установяване на данъка върху превозните средства по чл. 54 от ЗМДТ за периодите 2009г. и 2010г. е да се образува ревизионно производство по чл. 112, ал. 1 от ДОПК, което да завърши с издаването на ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
Ревизията за установяване на задължения за местни данъци и такси се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизия. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, компетентен да издаде такава заповед е служител на общинската администрация, определен от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.
Необходимо е да се има предвид, че на всеки етап и при всички видове производства, осъществявани по реда на ДОПК, следва да се спазват правилата за определяне на компетентността на органите по приходите и публичните изпълнители, доколкото актовете и действията, издадени или извършени от некомпетентен орган, водят до неговата недействителност. Такива специални правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 4,ал. 4 от ЗМДТ, съгласно която служителите на общинската администрация в производствата по ал. 1, се определят със заповед на кмета на общината. Правомощията на органите по приходите са изброени изчерпателно в чл. 12 от ДОПК, като с оглед нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ служителите на общинската администрация разполагат с правомощията да извършват проверки и ревизии.
За останалите периоди, в които, предвид срока по чл.129, ал. 1 от ДОПК, е допустимо издаването на АПВ, надвнесените суми на данъка могат да бъдат прихванати или възстановени в производство по реда на чл. 128 – 129 от кодекса, след издаването на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за тези периоди или с възлагането на ревизия. Преценката за това е на органа, който възлага извършването на проверка или ревизия.