О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С., 14.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4203 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 – във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7732 от 5.VІІ.2013 г. на литовския гражданин Д. Е. подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК против част от определение № 1116 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 22.V.2013 г. по ч. гр. дело № 1661/2013 г., с която е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение № 3993 на СГС, ТК, с-в VІ-15, от 25.VІ.2012 г. по т. д. № 1600/2010 г. С последното, постановено в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, е било допълнено определението на първостепенния съд от 2 май 2012 г. за прекратяване на същото дело, като по искането на ответното [фирма]-С. с правно основание по чл. 78, ал. 4 ГПК настоящият частен жалбоподател е бил осъден да заплати на д-вото сума в размер на 24 290 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща платен от търговеца адвокатски хонорар от 24 000 лв., а разликата от 290 лв., за която настоящата жалба не се отнася – разноски за възнаграждение на вещо лице /250 лв./ и за разпит на свидетел /40 лв./.
Оплакванията на частния касатор Е. са за необоснованост и постановяване на въззивното определение в атакуваната му част досежно адвокатския хонорар, дължим на търговското д-во в хипотезата по чл. 78, ал. 4 ГПК, при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 78, ал. ГПК и липса на достатъчно доказателства въпросното възнаграждение за един адвокат на търговеца да е било реално изплатено. Поради това се претендира частичното касиране на обжалваното въззивно определение за разноски и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК на ответното по исковете /и по касация/ [фирма] да се отхвърли.
В изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната си жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставките по т.т. на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-С. писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на искането на Д. Е. за отменяване на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаване на последното.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на литовския гражданин Д. Е. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, но само по първия от релевираните в изложението към частната касационна жалба въпроси, са следните:
Въпросът дали конкретно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано /или не/ се основава винаги върху съпоставка между факти, т.е. има фактически, а не правен характер, а последното обстоятелство е най свой ред пречка прекомерността да се релевира повторно.
Към момента на постановяване на атакуваното определение в частта му за адвокатския хонорар в размер на 24 000 лв. е била налице противоречива съдебна практика относно начина на доказване на плащането, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение в частта му досежно присъденото в тежест на частния касатор адвокатското възнаграждение. От 24 000 лв. Но понастоящем, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила. В договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това (банкови документи, „удостоверяващи плащането”), а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай са налице издадена от д-вото данъчна фактура, а също и негово платежно нареждане от датата 21.ІІІ.2011 г. до [фирма] за превод на сумата от 24 000 лв. Затова в атакуваната му част въззивното определение ще следва да бъде потвърдено
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1116 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 22.V.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 1661/2013 г. В ЧАСТТА, с която литовския гражданин Д. Е. е бил осъден, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на [фирма]-С. разноски в размер на изплатено адвокатско възнаграждение от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2