О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 27.12. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1194 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2249 от 7.ІІ.2018 г. на Д. Н. Н. от София, подадена против онази решение № 193 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 19.І.2018 г., постановено по гр. дело № 4214/2017 г., с коeто е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 3263/12.V.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-1, по гр. д. № 7220/2016 г. С последното, като неоснователни, са били отхвърлени осъдителните искове на Д. Н. Н. срещу „Дженерали застраховане” АД-София и Агенция „Пътно инфраструктура” – Специализирано звено „Областно пътно управление-Русе”, с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и съответно – по чл. 50 ЗЗД, за солидарното осъждане на тези двама ответници да й заплатят сума в общ размер от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща претендирано обезщетение за нейни неимуществени вреди, изразяващи се в: „душевни болки, страдания и майчина мъка, а също и лишаване от личен и професионален живот, който тя търпи и ще търпи до края на дните си в резултат на трайното и необратимо увреждане, водещо до пожизнено осакатяване и невъзможност за съзнателен и самостоятелен живот на нейната дъщеря А. А. Н., като пострадала от ПТП, настъпило на 5 юни 2010 г.”, както и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касаторката Н. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите й претенции за солидарно осъждане на двамата ответници да й заплатят обезщетени за търпени неимуществени вреди да бъдат уважени за сумата от общо 250 000 лв., ведно с присъждане на законната лихва върху претендираната главница, както и на всички направени по воденето на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол с единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Включва ли се в личните права на субектите физически лица правото на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в душевни болки и страдания, както и в лишаване от личен и професионален живот, които търпи и ще търпи родител на дете, пострадало и осакатено непоправимо от същото деликтоносно /вредоносно – бел. на ВКС/ деяние, нуждаещо се поради това от неговата (на родителя) непрекъсната и всестранна помощ и грижа до края на живота му?”
Касаторката Н. инвокира доводи, базирани върху конкретни разпоредби от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ в подкрепа на тезата си, че вследствие на кардинално променените обществени условия в България, в сравнение с тези през 50-те години на изминалия ХХ век, следвало да бъде осъвременена съществуващата съдебна практика, обективирана в ППВС № 17/1953 г., ППВС № 7/1959 г., а също и ППВС № 4/1961 г., посредством установяване на „максимално разширено тълкуване на правното понятие „пряка и непосредствена последица” в контекста на неимуществени вреди, настъпили от деликт, чрез изоставяне на сега застъпваното тълкуване.
Ответното по касация „Дженерали застраховане” АД-София, така както и конституираната в процеса като трето лице-негов помагач Г. С. А. от [населено място], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Агенция „Пътна инфраструктура” /”АПИ”/ – Специализирано звено „Областно пътно управление-Русе”, писмено е възразила както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на релевираните от Н. оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че вредоносният резултат, обективиран в пожизненото инвалидизиране на малолетната А. Н., реално е бил съпричинен от нейния баща, доколкото като водач на автомобила в който тя е пътувала, той е шофирал с превишена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на Д. Н. Н. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд за пълното отхвърляне на субективно съединените осъдителни искове на майка на пожизнено инвалидизираното й дете с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и по чл. 50 ЗЗД срещу застраховател и срещу АПИ за присъждането на обезщетение в общо размер от 250 000 лв., въззивната инстанция е приела, че извън пряко инкасираните от това дете болки и страдания, явяващи се директен резултат от процесното ПТП, настъпило на 5.VІ.2010 г., не следва да подлежат на обезщетяване онези морални вреди, които търпи родителят, полагащ ежедневните грижи за своя низходящ, оказал се в неравностойно положение, тъй като те нямат характера на пряка и непосредствена последица от същия деликт.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираният от касаторката Д. Н. Н. единствен материалноправен въпрос се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. Решаващият извод на състава на САС досежно това, че родителят, оказал се лишен от личен и професионален живот вследствие необходимостта да полага интензивни ежедневни грижи за своето пожизнено инвалидизирано в резултат от ПТП малолетно дете, е бил обоснован с изпълнението на един нравствен дълг, вменен му и по силата на чл. 125, ал. 1 СК-като законен представител на малолетния, а това обстоятелство изключва търпените от самия родител морални вреди като „пряка и непосредствена последица от увреждането”. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касаторката Н. допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст. Единствено за пълнота на настоящето изложение ще следва де се припомни разяснението по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, което изключва възможността с доводи, черпени на плоскостта на конкретни разпоредби от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, датираща от 1953 г., на свой ред „да се осъвременява” трайната съдебна практика, създадена по приложението на ясни законови разпоредби от областта на българското деликтно право /в частност чл. 51, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД/, които обективно не са били засегнати от кардиналното изменение на обществените условия – при сравняването им с тези, които са били присъщи на 50-те години на изминалия ХХ век.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 19.І.2018 г., постановено по гр. дело № 4214/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2