О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С., 29.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1627 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по първоначална и насрещна касационна жалба от страните по облигационен спор, чието разглеждане по същество е било предмет на въззивното решение № 275/24.VІІ.2012 г. на Благоевградския ОС, постановено по гр. дело № 378/2012 г.
І . Касационната жалба с вх. № 3219 от 22.Х.2012 г. на „Областен кооперативен съюз-Б.” /по-нататък „О.-Б.”/ е била подадена против онази част от това решение, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 709/10.ІІ.2012 г. на Районен съд-Разлог по гр. дело № 1677/2012 г.: за частично отхвърляне на трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на кооперацията с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-Б., както следва: 1/ За разликата над 3 767.11 лв. и до предявения размер от 7 471.53 лв. /седем хиляди четиристотин седемдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ на претенцията за неплатен наем; 2/ За разликата над 270 лв. и до предявения по делото размер от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ на претенцията за неплатена такса за охрана на наеманото помещение; 3/ За разликата над 45.37 лв. и до предявения по делото размер от 1 238.76 лв. /хиляда двеста тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ на иска за мораторна лихва върху главниците на първите две претенции.
Оплакванията на касатора „О.-Б.” са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и присъждане на „сторените съдебни и деловодни разноски”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кооперацията касатор обосновава приложно поле на касационната обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по тази жалба [фирма] – Б. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
ІІ. Насрещната касационна жалба на ответното по тези три обективно кумулативно съединени осъдителни иска [фирма]-Б. с вх. № 3775/18.ХІІ.2012 г. е срещу другата, осъдителната, част на същото въззивно решение. В нея се поддържат същите оплаквания за пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, кто се претендират разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към своята насрещна касационна жалба събирателното д-во обосновава наличие на приложно поле на касационния контрол в атакуваната осъдителна част на въззивното решение при едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 3 ГПК ответната по тази насрещна касационна жалба благоевградска кооперация писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на релевираните от д-вото оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да са постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да са били подадени от страните по облигационния спор, предмет на разглеждане във въззивното производство пред Благоевградския ОС, както касационната жалба на „Областен кооперативен съюз-Б.”, така и наспрещната касационна жалба на благоевградското [фирма] ще следва да се преценяват като процесуално недопустими.
Съображенията за оставянето им без разглеждане са следните:
Атакуваното от двете страни по спора въззивно решение е било постановено по три обективно кумулативно съединени осъдителни иска на „О.-Б.” – кооперация по смисъла на чл. 54, ал. 3 ЗК, с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са били предявени срещу ответното [фирма]-Б.. От тях първият с цена 7 471.53 лв. /седем хиляди четиристотин седемдесет и един лева и петдесет и три стотинки/, вторият с цена от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ и третият с цена от 1 238.76 лв. /хиляда двеста тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/. Страните по това дело са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т.т. 1 и 2 ТЗ, а отдаденото под наем помещение е представлявало канцелария на кооперацията касатор с площ от 81 кв.м., находяща се в промишлената зона на Б.. Затова и по аргумент от текста на чл. 286, ал. 3 ТЗ, следва че тази сделка е имала качеството на търговска. Следователно обжалваното въззивно решение е било постановено по търговско дело, заведено по искове, всеки един от които с цена под 10 000 лв., а по силата на действащата още от 21.ХІІ.2010 г. настояща редакция на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. Това обстоятелство е следвало до бъде надлежно съобразено от въззивната инстанция в хода на проверката по чл. 285 ГПК, която тя е длъжна да върши за редовност на касационната жалба, тъй като е било налице основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщането на последната с разпореждане. Ето защо, погрешното отбелязване във финалната част от диспозитива на обжалваното въззивно решение на Благоевградския ОС – че то подлежало на обжалване пред ВКС, не създава условие за упражняване на такъв инстанционен контрол.
Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК разноските следва да останат в тежест на всяка една от страните по спора , както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 3219 от 22.Х.2012 г. на „Областен кооперативен съюз-Б.”, подадена против онази част от въззивното решение № 275 на Благоевградския окръжен съд от 24.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 378/2012 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 709/10.ІІ.2012 г. на РС-Разлог по гр.д. № 1677/2012 г.: досежно отхвърляне на обективно кумулативно съединените осъдителни искове на тази кооперация /чл. ЗК/ против ответното [фирма] за разликата над сумата 3 767.11 лв. и до предявения по делото размер от 7 471.53 лв.; за разликата над 270 лв. и до предявения по делото размер от 540 лв.; за разликата над 45.37 лв. и до предявения по делото размер от 1 238.76 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на благоевградското [фирма] с вх. № 3775/18.ХІІ.2012 г., подадена против осъдителната част на същото въззивно решение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2