О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 29.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………….……. и с участието на прокурора ………………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2719 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 9484 от 30.V.2017 г. на [фирма]-гр. Шумен, подадена против решение № 913 на Софийския апелативен съд, ТК, 11 с-в, от 20.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 257/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1951/27.ХІ.2015 г. на СГС, ТК, с-в VІ-5, по т. д. № 6776/2013 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор да заплати – на основание чл. 76, ал. 1, т.т. 1-3 ЗМГО – на ищцовото [фирма]-София сума в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на последното през 2009 г. вреди като резултат от нарушение на правото върху регистрираната негова търговска марка „techem”.
Поддържайки оплаквания за необоснованост, „неправомерност” и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, шуменският търговец настоящ касатор претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата акционерното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – при това схващана фрагментарно, като вместо ясно и точно формулиран значим за изхода на делото въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който САС да се е произнесъл с атакуваното решение, акцентира върху „различните проявни форми на забраненото използване на регистрирана търговска марка”, инвокирайки в тази връзка довод, че: „правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от носителя на неизключителна лицензия по начин, създаващ пречки за трето лице да осъществява търговската си дейност, което право е конституционно признато и гарантирано и има характеристика на абсолютно”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на шуменското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е споделила неговия решаващ правен извод за доказаност на факта на прекратяване действието на процесния Договор за лицензия на марка, извършено с едностранно предизвестие от изправната по него страна /сега ответник по касация – бел. на ВКС/.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда изтъкваното допълнително основание за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и то само досежно първия негов елемент: „точното прилагане на закона”/.
В заключение, погрешното отъждествяване от шуменския търговец на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с първия елемент от единното (общо) основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Предвид липсата на ангажирани към писмения отговор на ответника по касация доказателства за реално направени от него разноски в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, не се дължи произнасяне по искането му с правно основание по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 913 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 20.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 257/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2