О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
С., 14.01. 2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1032 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби от страните по спора, заведен по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, произнасянето по чието същество е било предмет на решение № 2289/11.VІ.2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено по гр. дело № 3964/2011 г.
Касационната жалба с вх. № 7920/6.VІІІ.2012 г. на ищеца Г. А. Р. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, е против онази част от въззивното решение, с която неговият пряк иск срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-С. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ е бил отхвърлен за разликата над присъденото му обезщетение от 25 000 лв. и до пълния предявен размер на претенцията от 60 000 лева.
Оплакванията на този касатор ищец са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се инвокира довод, че присъденото му застрахователно обезщетение от 25 000 лв. „не контактува” с действително понесените неимуществени вреди. Поради това Р. претендира частичното касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият му иск срещу ответното застрахователно д-во да се уважи изцяло в предявения по делото размер от 60 000 лв. и ведно със законната лихва върху дължимата разлика от още 35 000 лв., считано от датата на процесното ПТП /2.V.2010 г./ и до окончателното изплащане на тази сума.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата му, Г. Ап. Р. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без да е формулирал какъвто и да е въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който САС да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част от решението си.
Съответно касационната жалба на ответното [фирма]-С. с вх. № 8417/24.VІІІ.2012 г. е против осъдителната част на същото въззивно решение, като с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените искове на Г. Р. по чл. 226, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се отхвърлят изцяло или, алтернативно: да бъдели „уважени в намален размер, съобразно събраните доказателства по делото”, като и в двете възможни хипотези на застрахователното д-во да се присъди дължимото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, но инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата му, застрахователят обосновава приложно поле на касационния контрол по отношение атакуваната осъдителна част на въззивното решение с едновременното наличие на всички предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че САС се е произнесъл по общо шест материално- и процесуалноправни въпроса, както следва:
1. Дали е възможно въззивният съд да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
2. Възможно ли е болки и страдания, които ищецът е търпял поради несвоевременно предприето лечение, да се вменят в отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „Г. отговорност” на автомобилистите?
3. Следва ли периодът, през който не са бил предприети своевременни лечебни манипулации, независимо от причината за това, да бъде вменен в отговорност на дели(н)квента или следва да се вмени в отговорност на пострадалото от ПТП лице?
4. Представляват ли неимуществени вреди, предмет на претендираното застрахователно обезщетение, болките и страданията, които пострадалият търпи през периода, през който последният не се е лекувал, тъй като не е бил здравно осигурен?
5. Прекъсва ли се причинно-следствената връзка между претърпените от пострадало при ПТП лице вреди и извършения деликт, ако това лице не е предприело своевременни мерки, като навременно лечение, за ограничаването на последните?
6. Следва ли да се взема предвид цялостното социално-икономическо положение в страната, както и минималната работна заплата, при определяне размера на застрахователното обезщетение предвид общия принцип за „справедливост”?
Страните по делото не са ангажирали насрещни становища по жалбите си.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на Г. А. Р. от [населено място], така и касационната жалба на ответното по иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ [фирма]-С., ще следва да се преценяват поотделно като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
І. По касационната жалба на ищеца Г. Ап. Р.:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. в съответната атакувана негова част/. Докато Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат изтъкваните допълнителни основания за това (в случая и трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК).
ІІ. По касационната жалба на ответното [фирма]-С.:
Предявените в обективно кумулативно съединение осъдителни искове са били уважени от САС в намален размер спрямо претендираното с исковата молба на Р. застрахователно обезщетение от 60 000 лв. и законна лихва върху тази главница, считано от датата на процесното ПТП – 2.V.2010 г. От друга страна, тъй понеже застрахователят касатор не е приложил към изложението към жалбата си актове на ВКС, представляващи негова задължителна практика, или други влезли в сила решения на по-ниски по степен съдилища, безпредметно е обсъждането (на плоскостта на релевираните правни въпроси) на евентуално наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. При това първият от шестте формулирани от д-вото въпроси е тъждествен с посоченото в касационната жалба отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК и затова обективно не може да обоснове приложимост на касационния контрол, докато по отношение на останалите 5 не са навеждани от застрахователя касатор каквито и да е доводи, обосноваващи наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК според онова нейно съдържание, което задължително следва да се схваща единствено в контекста на разясненията по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2289 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 11.VІ.2012 г., постановено по гр. дело № 3964/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2