5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 30.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………….……………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3355 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 3824 от 9.VІІ.2014 г. на [община], Бургаска област, подадена против решение № 44 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 30.V.2014 г., постановено по т. д. № 125/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 23/22.І.2014 г. на ОС-Бургас по т. д. № 130/2013 г. С последното – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – общината настоящ касатор е била осъдена да заплати на ищцовото „Югоизточно държавно предприятие” ДП – С.- ТД „Д. горско стопанство-С.” стойността на такса за маркиране на стояща дървесина на корен „местно население” и на такса за маркиране на стояща дървесина на корен „промишленост”, в размер общо на 53 206.43 лв., представляваща неизпълнено задължение по сключен помежду им договор № 52/19.ІV.2012 г. и издадената ф/ра № [ЕГН]/10.ХІІ.2012 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /5.ІІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва върху същата главница – на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД – в размер на сумата от 1 190 лв., съответно за периода от 10.ХІІ.2012 г. и до 27.ІІ.2013 г.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Държавното предприятие да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на [община] бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [община] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по следните 4 процесуално- и материалноправни въпроса:
1./ „Допустимо ли е съдът да се позовава на документ, който не е приложен като доказателство по делото, а именно решение на Общинския съвет-С., прието с Протокол № 6/29.ІІІ.2012 г.?”;
2./ „Какъв е характерът и правната природа на решенията по чл. 181, ал. 2 от Закона за горите и дали със същите се определя само формата на управление и стопанисване на горските територии, които са общинска собственост (включваща всички видове дейности, примерно изброени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти) или се възлагат конкретни дейности в горските територии?”;
3./ „При условие, че с процесния договор № 52 от 19.ІV.2012 г. [община] е възложила определен кръг дейности или комплекс от дейности, посочени в чл. 10, ал. 1 от Наредбата, следвало ли е за това да проведе открит конкурс по реда на същата и дали непровеждането на такъв в конкретния случай води до нищожност на договора – поради противоречието му със закона?”;
4./ „Как следва да се тълкува клаузата на чл. 5 от договора, определяща като дата на падежа за плащане на процесната сума изтичането на един месец от дена на подписване на приемопредавателния протокол и може ли обективираната в същата воля на страните, по правилата за тълкуване на договорите, установени с чл. 20 ЗЗД, да бъде дерогирана и подменена с датата на издаване на фактурата за плащане?”
Ответното по касация „Югоизточно предприятие” ДП-С. – ТД „Д. горско стопанство-С.” не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [община], Бургаска област ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение, Бургаският апелативен съд е приел, че сключеният между страните по спора договор № 52/19.ІV.2012 г. „За възлагане на дейности по стопанисването на горски територии общинска собственост” е валиден, препращайки към мотивите на първостепенния съд – съгласно чл. 272 ГПК. Последните са в смисъл, че е неотносимо възражението в отговора по исковата молба на община настоящ касатор към твърдението й за заобикаляне на закона, изразяващо се в непровеждане на предвидена конкурсна процедура по ЗОбП за сключването на такъв договор. Доколкото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД заобикалянето на закона е ясно разграничено /посредством употребата на съюза „или”/ като основание за нищожност на сделките, от другото възможно основание, а именно противоречието й със закона, не се констатира въззивният съд да се е произнасял с атакуваното решение по въпроса с пореден № 3. Не е бил от значение за изхода на делото и първият от релевираните в изложението на общината касатор правни въпроси, тъй като точно от съдържанието на преамбюлната част в процесния договор между страните по спора от 19.ІV.2012 г. е могла да се изведе констатацията, че той е бил сключен „на основание решение т. 22 от Протокол № 6 от 29.03.2012 година на Общински съвет С.”, а наред с подписа на кмета под „Възложител”, е положен подпис и от председателя на този общински съвет – като „Съгласувал”. Останалите два, формулирани от общината касатор „правни” въпроси, а именно тези с номера 2 и 4, също така, както и въпросите с №№ 1 и 3, не са могли обективно да бъдат включени в предмета на спора по делото и – след като не са обусловили решаващите изводи на Бургаския апелативен съд, същите не обосновават общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за преценка относно наличие на приложно поле на касационното обжалване. Така, ако въпросът с пор. № 2 има изцяло хипотетичен характер, то този с пор. № 4 представлява погрешно отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол- от друга. Ето защо в процесния случай въобще не се налага обсъждане налице ли са и релевираните допълнителни основания за допустимостта на този контрол, а именно сочените от общината касатор по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. и мотивите изложени към нея, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 30.V.2014 г. постановено по т. д. № 125/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2