О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
С., 09.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2836 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 9506/2.VІІ.2013 г. на С. И. К. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против определение № 99 на Върховния касационен съд, постановено по т. д. № 1684/2013 г., с което е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу въззивното решение № 7544 на СГС, ГК, с-в ІV-В, от 13.ХІ.2012 г. по гр. дело № 581/2012 г.
Оплакванията на частния жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки доводи за това, че предмет на делото не е бил спор по смисъла на чл. 365, ал. 1 ГПК, К. претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на ВКС за по-нататъшни процесуални действия по редовната му касационна жалба срещу въззивното решение на СГС.
Ответното по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК настоящата частна жалба на С. И. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Правилно /законосъобразно/ предходният тричленен състав на ВКС е приел, че с характер на „търговски” са не само делата с цена на иска над 25 000 лв., които по реда на новото особено исково производство /Гл. ХХХІІ ГПК – чл. 365 и сл./ за търговски спорове следва да се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция, но и всички онези дела, чиито предмет е право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка „или за приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства”. В процесния случай извършеното по реда на чл. 102, ал. 1 ЗЗД заместване в дълг на дружество с ограничена отговорност от страна на неговите съдружници физически лица, имали такова качество към момента на възникване на паричното задължение, е представлявало именно такова приспособяване на една търговска продажба /по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ/, сключена между субекти по чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, към обстоятелството, че неизпълнението на паричното задължение от страна на дружеството купувач е продължило и след снабдяването на търговеца продавач с изпълнителен лист срещу него. При запазената, съгласно чл. 102, ал. 3 ЗЗД, възможност всеки един от тези съдружници, вкл. настоящият частен жалбоподател, да противопоставят на кредитора (ответното по частната жалба [фирма]-С.) „възраженията, които е имал старият длъжник /ЮЛ по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, произтичащи от прехвърленото правоотношение”, не съществува съмнение, че и процесният договор от 2.ІХ.2009 г., представляващ документ по т. 3 на чл. 417 ГПК, обективира в тази форма търговска сделка, вкл. по аргумент за противното от текста на чл. 318, ал. 2 ТЗ, щом според клаузата на чл. 8, ал. 1 от неговия текст настоящият жалбоподател е признал, че частта от паричното задължение, до размера на която замества [фирма]-С. в дълга му към [фирма]-С., няма за предмет вещи, закупени за лично потребление, а стоки за дейността на първоначалния длъжник търговец. В заключение, при данните по делото, че предмет на обективно кумулативно съединените два положителни установителни иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, водени срещу настоящия частен жалбоподател, е било установяване съществуването на две вземания /в размер на 9 783.37 лв. и съответно в размер на 2 570.65 лв./, решаващият извод на предходния тричленен състав на ВКС за наличие на отрицателната предпоставка за допустимост на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 2-ро ГПК ще следва да бъде споделен.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 99 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 11.ІV.2013 г., постановено по т. д. № 1684/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2