О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 18.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1689 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5904 от 3.ІV.2017 г. на К. Б. К. от [населено място], община Лом, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК, против определение № 1044 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 24.ІІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3354/2016 г., с което е била оставена без уважение молбата й /”искането”/ за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 2186/21.ХІ.2016 г. в частта му за разноските, присъдени за първоинстанционното производство в полза на ответното по преките й искове „Застрахователно дружество „Евроинс” АД-София.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното определение САС, частната жалбоподателка К. претендира отменяването му и постановяване на акт по съществото на искането й с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, като вместо погрешно изчислената сума от 2 046 лв., присъдена в полза на ответното застрахователно д-во сума като съдебноделоводни разноски за първоинстанционното производство пред СГС /вкл. дължимо юрисконсултско възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от прекия й иск срещу него за обезщетение за понесени неимуществени вреди, същата бъде намалена на 1 764.57 лв. /т.е. с разлика от 281.43 лв./.
Ответното по частната жалба „Застрахователно дружество „Евроинс” АД-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на САС за отказ да бъде изменено постановеното от него въззивно решение № 2186/21.ХІ.2016 г. по същото гр. дело № 3354/2016 г. в частта му за разноските.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред САС пр-во по второто предложение на този законов текст /за изменение на въззивното решение в частта му за разноските/, настоящата частна жалба на К. Б. К. от [населено място], община Лом, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 6/5.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като, в този случай, Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Следователно, ако за първи път въззивният съд се произнася по направените разноски, неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Единственият мотив на САС в атакуваното определение, за да отхвърли искането на К. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, е бил досежно това, че предложеният в молбата й „метод за изчисляване на разноските, дължими на жалбоподателя /т.е. на въззивника-застраховател, в качеството му на ответник по прекия й иск – бел. на ВКС/ за първата инстанция, не се споделя от настоящия съдебен състав”.
Обжалваното определение е постановено при допуснато от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, предвиждащо, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, но само „съразмерно с отхвърлената част от иска”. Обективно не съществуват различни методи за определяне на тази „съразмерност” извън т. нар. в математиката за VІ клас „просто тройно правило”, изучавано в подраздела „Основно свойство на пропорциите”.
В процесния случай дължимите в полза на ответника застраховател разноски за първоинстанционното производство пред СГС са били определени като двукомпонентна величина, включваща като дължимото- на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение от 1 580 лв., както е било определено според съответните правила на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и изплатения хонорар от 350 лв. за вещите лица от състава на назначената по делото комплексна експертиза, чието заключение е било надлежно прието: т.е. сборът от тези две величини е в размер на сумата 1 930 лв. (хиляда деветстотин и тридесет лева).
При данните по делото, че прекият осъдителен иск на настоящата частна жалбоподателка срещу ответното /вкл. и по ЧЖ/ застрахователно дружество „Е.” с цена 35 000 лв. е бил уважен само за 3 000 лв., а е бил отхвърлен за разликата от 32 000 лв., прилагането на горното просто тройно правило относно пропорциите, т.е. за „съразмерността” на разноските спрямо отхвърлената част на иска, се свежда до умножаване на числото 32 000 по числото 1 930 и разделяне на полученото с делител 35 000. Резултатът е 1 764.57 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) и до така посочения размер /или с разлика от 281.43 лв./ на разноските, дължими на застрахователя за първоинстанционното производство, ще следва да бъде изменено въззивното решение в имащата характера на определение негова част по чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4880 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 27.ІІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3354/2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
И З М Е Н Я В А решение № 2186 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 21.ХІ.2016 г., постановено по гр. дело № 3354/2016 г. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която К. Б. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], община Лом, е била осъдена – на основание чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по прекия й иск „Застрахователно дружество „Евроинс” АД-София разноски за първата инстанция в размер на сумата 2 046 лв. /две хиляди и четиридесет и шест лева/, „включващи и юрисконсултско възнаграждение”, КАТО Я НАМАЛЯВА НА 1 764.57 ЛВ. (ХИЛЯДА СЕДЕМСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЛЕВА И ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ СТОТИНКИ).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1689 по описа за 2017 г.