О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
С., 24.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 845 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 94986/24.ІХ.2012 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното определение № 13433 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 1.VІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 9423/2012 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу Разпореждане на СРС, ГО, 45-и с-в, от 17.V.2012 г. по гр. дело № 6815/2012 г. – за отхвърляне на неговото заявление по чл. 417, т. 3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и на изп. лист срещу длъжника [фирма] (с предишно фирмено наименование „М. Б.”) за заплащането на сума от общо 49 221.84 лв., представляваща общия размер на лихвите за забавени плащания на наемна цена, както и на сумата от общо 8 203.33 лв., представляваща отново общия размер на лихви, но начислени върху забавени плащания на извършени от наемодателя частен касатор услуги, съгласно сключен помежду им на 1 юли 2008 г. договор за наем с нотариална заверка на подписите на страните, а също и досежно отхвърлената претенция на този заявител за присъждане на деловодни разноски съответно за разликата над 6196.01 лв. и до пълния претендиран по делото техен размер от 8 457.07 лв., както и за законна лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на заявлението.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК и на изпълнителен лист за горепосочените суми, представляващи мораторни лихви върху забавеното плащане на наемна цена, а също и върху цена на извършени услуги от търговеца наемодател /касатора/ в полза на търговеца наемател – ответник по касация.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пловдивското [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос дали ако е уговорен размер и падеж на главното задължение в нотариално заверен документ /по чл. 417, т. 3 ГПК/, последният удостоверява и акцесорната претенция за лихви за забава, когато тя е била изрично уговорена „и с посочен размер” в документа. Поддържа се от страна на частния касатор, че разрешението на въззивната инстанция противоречало на това в разпореждане от 17 юни 2011 г. по ч. гр. дело № 16375/ на СРС, потвърдено с Опр. от 8.V.2012 г. по гр.д. № 5422/2012 г. по описа на СГС, ГК, с-в ІІ-Б, което пък било оставено в сила с Опр. № 754/16.VІІІ.2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по ч. т. дело № 524/2012 г.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. (с предишно фирмено наименование „М. Б.”) писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ноторно е, че исковото производство по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е възможна фаза на заповедното производство. Настоящето такова, заведено по заявление по чл. 417, т. 3 ГПК на търговско д-во срещу друг търговец /по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ/, има за предмет документи, представляващи наемен договор и анекс към него – двата с нотариална заверка на подписите на страните по сделката, чиито предмет е било ползване на помещение с площ от 122.80 кв.м., находящ се в същия град, на [улица]. Според определението на Международната асоциация на търговските центрове (I. C. S. C.) търговски център в Европа, на английски „M.”, представлява група от търговски помещения в една или повече сгради, които са планирани, развити и управлявани като един имот, с един собственик и имат минимум 5 000 кв.м. брутна отдаваема площ (Б.) и собствен паркинг. Следователно налице е договор между търговци относно ползване в продължение на 10 години на помещение, което е било нарочно построено за осъществяване на търговска дейност, като всичко това дава основание за квалифициране на делото като „търговско”. Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела се цена на иска до 10 000 лева.
В процесния случай претенциите на частния касатор срещу ответното [фирма]-С. за мораторна лихва върху забавени плащания на наемна цена са по общо 12 пункта в заявлението му по чл. 417, т. 3 ГПК, чиито сбор възлиза на 48 972.82 лв. /а не на 49 221.84 лв. както погрешно сочи частният касатор/, като всяка от 12-те суми е в размер по-нисък от законоустановения минимум от 10 000 лв. В равна степен тази констатация се отнася и до претенциите на [фирма]-С. срещу ответното [фирма]-С. за мораторни лихви, но начислени върху забавени плащания върху възнаграждения за услуги, сумарно възлизащи на 8 203.33 лв. /осем хиляди двеста и три лева и тридесет и три стотинки/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма]-С., подадена срещу въззивното определение № 13433 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 14.VІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 9423/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2