О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………….……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 402 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7927/8.ХІІ.2014 г. на Виктория Диянова Божилова от [населено място], подадена против въззивното решение № 173 на Добричкия ОС, ГК, от 4.ХІ.2014 г., постановено по т. дело № 91/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 97/22.ІV.2014 г. на РС-Добрич по гр. дело № 3094/2013 г. С последното са били отхвърлени и трите обективно кумулативно съединени иска на настоящата касаторка срещу ответната [фирма]-София с предмет, както следва: 1./ За частичното прогласяване нищожността на сключен помежду им договор за кредит от 14.VІІ.2011 г. за разликата над сумата от 10 000 лв., представляваща дължима по сделката главница на паричното й задължение; 2./ За установяване дължимостта на сума в размер на 6 190.10 лв., представляваща разлика между горепосочената главница и заплатената по договора сума от 388.97 лв., включваща заплатени вноски по главница, лихви и такси; 3./ За заплащане на сума в размер на 6 000 лв. – като обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение и неудобства, причинени от действия на служители на ответната банка по повод процесния договор за кредит, изразили се в непрекъснати подсещания за плащане чрез телефонни обаждания и ползване до услугата „кратки съобщения” (sms).
Поддържайки обши оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, касаторката Божилова претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдат уважени горните 3 нейни искови претенции, предявени срещу ответната кредитна институция, вкл. и с присъждане на всички направени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Божилова обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо формулирайки следните 5 „процесуалноправни” и 2 „материалноправни” въпроса: 1./ „Дали правният спор е бил решен при редовна искова молба, тъй като нито Д., нито въззивният съд са дали указание на ищцата да поправи исковата си молба съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно да посочи ответника, неговият законен представител или пълномощник, ако има такъв; да синхронизира изложените в исковата молба твърдения с петитума?”; 2./ „Изпълнил ли е Добричкият ОС служебните си задължения досежно това следва ли е да приеме, че е налице писмен отговор на искова молба и на въззивна жалба, съответно пред първата инстанция на искова молба и на въззивна жалба пред въззивната инстанция, при липса на доказателства за надлежно упълномощаване, при липсата на задължителни доказателства, удостоверяващи качеството и длъжността на пълномощника и за потвърждаване на извършените от него действия преди упълномощаването?”; 3./ Въззивният съд изпълнил ли е задължението си да следи за годността на представените писмени доказателства, както и да установи съответните за процеса релевантни факти – пълномощни, договори, удостоверения и други?”; 4./ „Допуснал ли е въззивният съд нарушение, като не е преценил, че РС-Добрич е допуснал процесуално нарушение, неизлагайки съдържанието на доклада си в изготвения протокол от съдебно заседание?”; 5./ Следвало ли е въззивният съд да извърши преразпит на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, да назначи допълнителна или нова такава експертиза, тъй като поставената задача на вещото лице не включва основни въпроси, относими по спора?”
6./ „Правилно ли е бил приложен материалния закон, щом след като е направил служебна справка в публичния електронен регистър на банките, сключили типов договор за кредитирана не студенти и докторанти, установявайки, че ответната П. не е сред тези банки, Добричкият ОС не е събрал служебно доказателства за основанието на издадената от тази банка удостоверение с изх. № 276-362/24.ІV.2012 г. и изрично записаното в него, че на ищцата е отпуснат студентски банков кредит?” 7./ Следвало ли е въззивният съд да приложи Закона за кредитиране на студенти и докторанти, разглеждайки договора за банков кредит от 14.VІІ.2011 г. сключен между ищцата и ответното дружество, но без да прецени, че същият е сключен при условията на студентски банков кредит, видно от удостоверение на П. с изх. № 276-62/24.ІV.2012 г., с което ответното дружество прави признание за вида на този договор?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по отношение срочността на подадената касационна жалба, така и по допустимостта на касационното обжалване, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 331 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Добричкия ОС, касационната жалба на Виктория Диянова Божилова от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Меродавно в случая е, че атакуваното въззивно решение е било редовно съобщено на настоящата касаторка на датата 10 ноември 2014 г., а в канцеларията на ОС-Добрич от нейно име е била заведена касационна жалба срещу същото с вх. номер от датата 8 декември 2014 г., подписана от особен представител, посочен /след замяна на първоначално определения с определение № 502/26.ХІ.2014 г. на ОС-Добрич/ в уведомително писмо на председателя на АК-Д. с вх. № 7868/5.ХІІ.2014 г.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на обективно кумулативно съединените три иска на настоящата касаторка срещу ответната банка, Добричкият ОС е приел по основния спорен по делото въпрос, че процесният договор за банков кредит не е бил сключен по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, както и че от гледище на факта, че обезпечаването му е станало с поръчителството на трето лице, той представлява търговска сделка, подчинена на правилата по чл.чл. 430-432 ТЗ и че тази сделка е валидна /действителна/ и затова е могла да породи правно действие между страните по нея.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Изрично в мотивите си към същата точка ОСГТК на ВКС е разяснило, че материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо въпроси, съдържащи питания правилно ли е приложил въззивният съд материалния закон или допуснал ли е той процесуални нарушения процедирайки по един или друг начин, обективно не са по естеството си такива, които да се включват в предмета на спора по делото. В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката Божилова на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Безпредметно е при това положение обсъждане на евентуално наличие на допълнителните основания за това, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция искане по чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, Виктория Диянова Божилова от [населено място] ще следва да бъде осъдена да й заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 331 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 173 на Добричкия окръжен съд, ТК, от 4.ХІ.2014 г., постановено по т. дело № 91/2014 г.
О С Ъ Ж Д А Виктория Диянова Божилова, ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет. VІІІ, ап. № 30 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 331 лв. (хиляда триста тридесет и един лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2