О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София, 19.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря……………………………………………………. и с участието на прокурора, …………………………………………..като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2449 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК (във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК и т. 24 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.).
Образувано е по частната жалба с вх. № 9371/27.VІ.2016 г., подадена от [фирма]-София чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2010 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 13.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1551/2016 г., с което, в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, предходно прекратително определение по същото дело е било допълнено с осъждане на търговеца настоящ частен жалбоподател да заплати на ответното [фирма]-София разноски както за първоинстанционното пр-во пред СГС в размер на 3 355.90 лв., така и такива, направени за производството пред САС в размер на сумата от 215 лв.
Оплакванията на частния жалбоподател [фирма]-София – „за нарушаване на буквата и на смисъла на Закона”, са относими единствено към онази част от атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, с която, „без да е бил сезиран с такова искане”, въззивният съд е присъдил – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, и разноски в полза на ответното д-во, направени за първоинстанционното пр-во пред СГС.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на оплакването за частична неправилност на атакуваното въззивно определение за разноски, претендирайки за потвърждаването му в атакуваната част с довод за необоснованост на жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да уважи искането на въззиваемото [фирма]-София с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – вкл. и в частта му за направените от това д-во разноски за първоинстанционното исково производство пред СГС, Софийският апелативен съд е могъл да констатира, че: „искане за присъждане на направените разноски за водене на първоинстанционното производство е наведено своевременно в депозирания допълнителен отговор на допълнителната искова молба при размяната на книжата, а същото е поддържано и в частната жалба. Доколкото производството е прекратено за първи път от въззивния съд, след отмяна на отказ на първоинстанционния съд, то искането за присъждането на разноските, направени за водене на пр-вото пред І-вата инстанция, се явява процесуално допустимо”.
Горните констатации на САС се потвърждават при проверка по досието на първоинстанционното т. дело № 2681/2015 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-13, където на листове 119-121 се намира „Отговор на допълнителна искова молба” – с вх. № 106240/1.ІХ.2015 г., съдържащ във финалната си част изрично искане за присъждане на направените от ответника „разноски по делото за сметка на ищеца”. Видно е и от съдържаието на частната въззивна жалба на [фирма]-София, че наред с искането за прекратяване на исковото пр-во поради „неподведомственост на спора на държавен съд”, едновременно се претендира и присъждането на „разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното пр-во”, както и платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по частната жалба.
С оглед изложеното, не се установява в атакуваната си осъдителна част /за умата вд размер на 3 355.90 лв./ определението на САС по чл. 24, ал. 1, предл. 1-во ГПК да противоречи на чл. 78, алинеи 4 и 8 ГПК, поради което то ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2010 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 13.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1551/2016 г. В ЧАСТТА МУ, с която – на основание чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – [фирма]-София е било осъдено да заплати на [фирма]-София разноски за първоинстанционното производство пред СГС в размер на сумата от 3 355.90 лв. (три хиляди триста петдесет и пет лева и деветдесет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2