5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№386
С., 22.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1114 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по две частни касационни жалби от страните в частното въззивно пр-во по ч. т. д. № 92/2016 г., образувано пред Варненския апелативен съд и приключило с определение за оставянето без уважение на техни частни жалби срещу първоинстанционното определение № 557/24.ХІ.2015 г. на ОС-Добрич, ТК, по т.д. № 138/2015 г., с което – по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – е било допълнено определение № 500/19.Х.2015 г. по същото дело в частта му за разноските, като ищцовото софийско д-во е било осъдено да заплати на ответника – балчишки търговец, сума в размер на 4 500 лв., представляваща половината от равностойността на направените от последния разноски, докато за разликата до пълния й размер от 9 000лв. (девет хиляди лева) тази претенция за присъждане на разноски е била отхвърлена.
Частната касационна жалба с вх. № 2087 от 25.ІІІ.2016 г. на ищцовото [фирма]-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., е против онази част от определение № 172 на Варненския апелативен съд, ГК, от 14.ІІІ.2016 г., постановено по горното ч. т. дело, с която е била оставена без уважение неговата частна жалба срещу осъдителната част на първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
Оплакванията на този частен касатор са за постановяване на въззивното определение в атакуваната негова част „в нарушение на разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от определението си въззивната инстанция се е произнесла по следните, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, пет правни въпроса:
1./ „Какъв е характерът на производството по исковете по чл. 29 ЗТР и неоценяеми или оценяеми са тези искове?”;
2./ „Исковете по чл. 29 ЗТР попадат ли в която и да е от хипотезите по чл. 69, ал. 1 ГПК?”
3./ „Императивна ли е разпоредбата на чл. 69 ГПК и на какво тълкуване подлежи?”;
4./ „При наличие на определение по реда на чл. 69, ал. 2 ГПК на съда, пред който е предявен иска и в случай на влязло в сила определение за прекратяване на производството по делото по реда на чл. 232 ГПК, до кой момент ответникът или съдът служебно могат да повдигат по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК въпрос за цената на иска?”;
5./ „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по цената на иска, ако не е сезиран с частна жалба по реда на чл. 70, ал. 2 ГПК?”
Съответно частната касационна жалба с вх. № 2005/22.ІІІ.2016 г. на ответната [фирма]-гр. Б., област Д. е против останалата част на горепосоченото въззивно определение, с която е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното определение на ОС-Добрич, постановено в пр-вото по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, отхвърлящо претенцията му за разноски за разликата над присъдените такива от 4 500 лв. и до пълния размер на искането от 9 000 лева.
Оплакванията на балчишкия търговец частен касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното определение в атакуваната негова част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на този специфичен материалноправен спор, с който софийското [фирма] да бъде осъдено да заплати на ответника по иска, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, още и „остатъка от 4 500 лв. до пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение за един адвокат /9 000 лв./”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма]-гр. Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1, ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от определението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. дело № 1/2000 г. и съответно – в т. 3 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., но също и в постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 67/3.ІV.2014 г. по гр. дело № 2944/2013 г. и решение № 189/20.VІ.2014 г. по гр. дело № 5193/2013 г. – и двете по описа на ІV-то г.о. на ВКС, по следните два правни въпроса:
1. / „Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?”;
2./ „В хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК и, по-конкретно, при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, има ли съдът правомощието да определя размера на подлежащите на присъждане на ответника разноски за адвокатско възнаграждение „съобразно извършената от процесуалния представител на ответника работа” до момента на прекратяването?”
Съответно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваната отхвърлителна част на определението му по чл. 248 ГПК по правния въпрос: „Оценяеми ли са исковете, предявени за установяване нищожността на апортна вноска, представляваща вещно право в капитала на търговско дружество?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, както частната касационна жалба на [фирма]-С., така и другата частна касационна жалба – на ответната по оттеглените искове [фирма]-гр. Б., област Д., ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение, сезираният с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК Варненски апелативен съд е съобразил следните пет обстоятелства: 1./ Делото е с висока степен на фактическа и правна сложност; 2./ Предявени са три иска с голям „материален интерес”; 3./ Защитата на ответника е била осъществена пълноценно, т.е.съответства на професионалните изисквания; 4./ Делото е прекратено по причина, стояща извън поведението на ответника; 5./ Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при неоценяемите искове този минимум е в размер на 300 лв. (триста лева).
1. По частната касационна жалба на ищцовото [фирма]-С.:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Нито един от формулираните от частния касатор ищец 5 правни въпроса обаче, няма такова естество: всички те са с изцяло хипотетичен характер. Липсва произнасяне на въззивната инстанция по цената на иска, което да е различно от резолюцията на първостепенния съд върху исковата молба (с вх. № 4057/17.VІ.2015 г.), съобразен с правилото на чл. 3, предл. 1-во от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
2. По частната касационна жалба на ответното [фирма]-гр. Б.:
Извън посочените по-горе разяснения (по т. 1 на цитираното тълкувателно решение), в равна степен отнасящи се и до въпроса с пор. № 2 от изложението на този частен касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК, ще следва още да се посочи, че в мотивите към същата задължителна постановка надлежно е разграничено, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата моля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, като отнасящи се преимуществено до правилността на обжалваното определение за разноски, видно от аргументацията им в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба на балчишкия търговец, двата правни въпроса, касаещи евентуално наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, обективно не са годни да обосноват приложно поле на същия. Що се отнася до въпроса, релевиран от този частен касатор на плоскостта на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, към него в пълна степен са относими разясненията, дадени с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. При липсата на доводи, които да са навеждани от балчишкия търговец в който и да е двата аспекта на това единно основание за допустимост на касационния контрол, достъпът на частната му касационна жалба до същия ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 172 на Варненския апелативен съд, ТК, от 14.ІІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 92/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2