6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 25.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1753 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2222 от 24.ІІ.2014 г. на В. М. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против решение № 43 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.І.2014 г., постановено по гр. дело № 2694/2013 г., с което – като неоснователни – са били отхвърлени неговите два преки иска по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени срещу ответното [фирма]-София за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на синовете му Севдалин и З. М. при ПТП на 15.ІХ.2007 г. до размер на 65 000 лв. по всяка една от претенциите.
Единственото оплакване на касатора К. е за постановяване на атакуваното въззивното решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – след преценка, че извършеното от застрахователя извънсъдебно плащане на по 35 000 лв. не съответства на обема на претърпените от бащата на загиналите синове неимуществени вреди, на В. Мих. К. от [населено място] да се присъдят обезщетения в размер на по 65 000 лв. за загубата на всеки един от тях, както и всички съдебно-деловодни разноски, направиш от последния. Инвокират се доводи, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, съставът на САС не е съобразил „в достатъчна степен” и не е обсъдил конкретните обективно и субективно съществуващи факти – характер и степен на доказано претърпените от ищеца К. болки и страдания от загубата на двамата негови синове, поддържаните регулярни взаимоотношения с тях и обстоятелството, че той се е подготвял да вземе същите да живеят при него в Германия.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановките на ППВС № 4/1968 г., по материално- и процесуалноправния въпрос: „Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства и предпоставки и следва ли при тяхната доказана съвкупност да се присъждат обезщетения, които са в голяма степен по-ниски от обичайно присъжданите такива от съдилищата при сходни казуси?” Същият правен въпрос се явявал и такъв от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 430 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК конституираната по делото като трето лице-помагач на страната на ответника застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на В. М. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което преките искове на К. срещу ответното застрахователно д-во са били отхвърлени, САС не просто е препратил – на основание чл. 272 ГПК – към мотивите на първостепенния съд, но е изложил и собствени констатации и изводи, свеждащи се до следното: Съобразно задължителните постановки на ППВС № 4/68 г., релевантни за размера на обезщетенията и за прилагане на критерия справедливост /по чл. 52 ЗЗД/ са обективни обстоятелства, като при причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия /загиналия/ и близкия, който търси обезщетение за неимуществените си вреди, а наред с тях решаващият съд следва да съобрази още и начина на настъпване на смъртта, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на вредите. Преценявайки в съвкупност конкретните обстоятелства по делото от горепосочените категории, САС е достигнал до извода, че достатъчни по размер, за да могат да възмездят реално понесените от К. неимуществени вреди от загубата на двамата негови синове при настъпване на процесното ПТП от 15.ІХ.2007 г., са били извънсъдебно изплатените му от [фирма]-София обезщетения от по 35 000 лева за всяко едно от децата.
При тези данни по настоящето дело формулираният в изложението „материално- и процесуалноправен” въпрос следва да бъде уточнен посредством подразделянето му на два, първият от които следва да гласи: „Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства и предпоставки?” Докато вторият въпрос е със съдържание: „Следва ли при тяхната доказана съвкупност /на горните „обстоятелства и предпоставки”/ да се присъждат обезщетения, които са в голяма степен по-ниски от обичайно присъжданите такива от съдилищата при сходни казуси?” С оглед така проведеното разграничение са налага извод, че материалноправен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело е само първият и той е бил разрешен в атакуваното решение на САС не в противоречие, а – напротив, в стриктно съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановките на ППВС № 4/68 г. Съответно се налага констатацията, че т. нар. втори „въпрос” не само, че не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, но и че по природата си той се явява само теза на касатора, възпроизвеждаща оплакването му за неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция. Според мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по член 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, по никакъв начин не обосновава приложно поле на последния.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол във връзка с единствения релевиран от касатора материалноправен въпрос, тъй като самото наличие на задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, а и не била резултат от проведено неточно тълкуване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, a priori изключва възможността същият правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и преди изрично направеното от ответното по касация застрахователно д-во искане по чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, К. ще следва да бъде осъден да заплати на търговеца юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 4 430 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.І.2014 г., постановено по гр. дело № 2694/2013 г.
О С Ъ Ж Д А В. М. К., ЕГН от [населено място] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 4 430 лв. (четири хиляди четиристотин и тридесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1753 по описа за 2014 г.