Определение №137 от 14.2.2013 по ч.пр. дело №48/48 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 137
София, 14.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 48 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 22676 от 30.VІІІ.2012 г. на В. И. С. от [населено място], подадена против въззивното определение № 1736 на Пловдивския ОС, ГК, V-и с-в, от 1.VІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1147/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на РС-Пловдив, ГК, VІ-и с-в, от 14.ІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 15326/2011 г.: за отказ да бъде спряно принудително изпълнение „и за прилагане на чл. 415 ГПК” във връзка със заявление по чл. 417, т. 9 и чл. 418 ГПК, подадено от [фирма] – София и издаденото в полза на последното д-во заповед за незабавно изпълнение № 10384 от датата 7.ІХ.2011 г.
Единственото оплакване на частния касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Дали подаването на възражение по смисъла на чл. 414 ГПК спира принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение, издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК – независимо от това, че въз основа на нея все още не е било образувано изпълнително дело?; 2/ Дали е възможно подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени на основанието по чл. 417, т. 9 ГПК, когато нито изпълнителният лист, нито заповедта за незабавно изпълнение „не са връчени на длъжника в рамките на образуваното против него изпълнително дело”, но последният е узнал за издаването им?
Ответниците по касация [фирма]-София и пловдивското [фирма]- не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е била подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския ОС настоящата частна касационна жалба на В. И. С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
С атакуваното определение Пловдивският ОС е оставил без уважение частна жалба на В. И. С. от [населено място] против определение на първостепенния съд, с което – по реда на чл. 420, ал. 3 ГПК – е било отхвърлено искането му за спиране на принудителното изпълнение „и прилагане на чл. 415 ГПК” във вр. със заявление по чл. 417, т. 9 и чл. 418 ГПК, подадено от [фирма] – София и съответно издадена в полза на това търговско д-во заповед за незабавно изпълнение № 10384/7.ІХ.2011 г. и изп. лист за негово вземане в размер на 256 927.31 лева. Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба, но разглеждането му е винаги едноинстанционно, тъй като в случая не е налице нито една от двете хипотези по т.т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК: първоинстанционното определение на Пловдивския РС, ГК, VІ-и с-в, от 14.ІІ.2012 г., с което е било отхвърлено искането на С. за спиране на предприетото срещу него принудително изпълнение, не само не прегражда по-нататъшното развитие на делото, но и с него не се дава разрешение по същество на друго пр-во, нито се прегражда развитието на такова.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх.№ 22676 от 30.VІІІ.2012 г. на В. И. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], подадена против определение № 1736/1.VІ.2012 г. на Пловдивския ОС, ГК, V-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 1147/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните: [фирма]-София, пловдивското [фирма] и В. Ив. С. от [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top