О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
С., 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3644 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2-във вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3971 от 23.VІІ.2013 г. на Д. фонд „З.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против разпореждане № 1349 на Варненския апелативен съд от 19.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 98/2013 г., с което – на основание чл. 404, т. 1, предл. 3-то ГПК – срещу него е бил издаден изпълнителен лист в полза на варненското [фирма] /без разноските от 121 899.48 лв./ за присъдените му с въззивното решение № 136/17.V.2013 г. по това дело две суми, както следва: 1/ На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на 966 003 лв. /деветстотин шестдесет и шест хиляди и три лева/, представляваща незаплатена дължима безвъзмездна финансова помощ по договор № 2848 от 10.VІІІ.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /31.VІІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане; 2/ На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно в размер на 285 460.07 лв. /двеста осемдесет и пет хиляди четиристотин и шестдесет лева и седем стотинки/, представляваща мораторни лихви върху горепосочената главница за периода от 16.І.2009 г. и до 30.VІІІ.2011 г.
Оплакванията в частната жалба са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното разпореждане на въззивния съд по чл. 404, т. 1, предл. 3-то ГПК, като се инвокират доводи, че подателят й ДФ „З.” е държавно учреждение и затова, съобразно разпоредбите на чл. 243, ал. 2 ГПК и чл. 519, ал. 1 ГПК, срещу него не само не се допускало изпълнение на невлязло в сила решение, но също и не се допускало изпълнение на парични взимания. С оглед това се претендира отменяването на атакувания съдебен акт и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното разпореждане на въззивния съд по чл. 404, т. 1, предл. 3-то ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на Д. фонд „З.” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Частната жалба няма характера на касационна и аргумент за това е текстът на чл. 407, ал. 1 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 404, т. 1, предл. 3-то ГПК.
Съгласно чл. 519, ал. 2 ГПК паричните вземания срещу държавните учреждения се изплащат по предвидения за това кредит по бюджета им, като за целта „изпълнителният лист се представя” на финансовия орган на съответното учреждение. Следователно липсва твърдяната от частния жалбоподател „законова забрана” за издаване на изпълнителен лист срещу него-само понеже имал статута на държавно учреждение. Същевременно разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 3-то ГПК не провежда разграничение между субектите, в тежест на които „осъдителните решения на въззивните съдилища” поставят определени парични задължения, а точният разум на текста на чл. 243, ал. 2 ГПК (чието заглавие е „Недопустимост на предварителното изпълнение”) е, че срещу държавните учреждения не се допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение, което обаче винаги предпоставя, че последното има за свой предмет присъждането на „възнаграждение или обезщетение за работа”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1349 на Варненския апелативен съд, ТК, от 19.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 98/2013 г., с което – на основание чл. 404, т. 1, предл. 3-то ГПК – в полза на варненското [фирма] е бил издаден изпълнителен лист /без разноските в размер на 121 899.48 лв./ за присъдените му две суми за главница и мораторни лихви с осъдителното въззивно решение № 136/17.V.2013 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2