4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1826 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК касационна жалба с вх. № 3663/26.ІІІ.2014 г. на [фирма]-София против онази част от решение № 286 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 14.ІІ.2014 г., постановено по т. дело № 2799/2013 г., с която този търговец е бил осъден – на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – да заплати на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Е. П. сума в размер общо на 24 539.71 лв. за продадени стоки по три данъчни фактури от датите 14.V.2008 г., 9.VІ.2008 г. и 14.VІІІ.2008 г., от която 18 272.20 лв. сборна главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на делото /6.Х.2011 г./и до окончателното й изплащане, а разликата от 6 267.51 лв.- представляваща мораторни лихви.
Поддържайки общо (бланкетно) оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, [фирма]-София претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с които тези общо шест обективно кумулативно съединени искови претенции на обявеното в несъстоятелност [фирма]-гр. Е. П. да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, а като резултат от това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на касатора да бъдат присъдени и всички направени по делото разноски. Инвокиран е довод, че постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 42/19.ІV.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 593/09 г., на което САС се е позовал в атакуваната осъдителна част на решението си, било „неприложимо в конкретния случай”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваната осъдителна част от решението си в противоречие с посочената практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения (Р. № 46/27.ІІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 454/08 г. и Р. № 96/26.ХІ.2009 г. на І-во т.о. по т.д. № 380/08 г.), той повторно твърди, че при изрично направеното от него възражение за липса на постигнато между страните съгласие „с предмета, посочен в исковата молба”, въззивният съд неправилно е приел, че между търговците съществува облигационно правоотношение, чиито съществени елементи са обективирани в процесните фактури.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Е. П. писмено е възразило чрез своя синдик както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му – като „валидно, допустимо и правилно”. Инвокирани са доводи, че при императивното задължение на касатора да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, „в конкретния случай такъв въпрос въобще не е формулиран”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалването въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване– без да се разглеждат сочените допълни основания за това (в случая единственото предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол). В заключение, следва винаги да се има предвид и разяснението, дадено в мотивите към тази точка от горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 14.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 2799/2013 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ /относно присъдената сума в общ размер на 24 539.71 лв./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1826 по описа за 2014 г.