О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 12.03. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………….……..……. и с участието на прокурора …………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1398 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1302 от 2.ІІІ.2018 г. на П. Д. Д. от гр. Силистра, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-С. против решение № 21 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.І.2018 г., постановено по т. д. № 542/2017 г., с което той е бил осъден – в материалноправното му положение на поръчител по договор за банков кредит – да заплати на ищцовата „Прокредит Банк (България)” ЕАД-София сума в размер на 39 076.72 лв., от която 29 700.01 лв. (двадесет и девет хиляди и седемстотин лева и 1 стотинка), представляваща незаплатена главница по договор за земеделски кредит /№ 200-499806 от 16.ІХ.2008 г./, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (8.VІІ.2014 г.) и до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 9 376.71 лв. (девет хиляди триста седемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата за периода 8.VІІ.2011 г. – 25.VІ.2014 г. Съответно за разликата над присъдената сума от общо 39 076.72 лв. и до пълния предявен размер на претенцията на кредитната институция от 48 825.78 лв. същият осъдителен иск е бил отхвърлен с влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение.
Оплакванията на касатора П. Др. Д. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания „за правилно определяне на спорния предмет”. Алтернативно касаторът претендира касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се отхвърлят претенциите на ищцовата „ПроКредит Банк (България)” ЕАД срещу него в пълния предявен по делото техен размер ведно с присъждане на всички направени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й П. Др. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол не само стърдението си за вероятно нищожност на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, но и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от двете отделния на неговата търговска колегия, по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Длъжен ли е съдът да даде защита на нарушеното материално право само в рамките и по начина, поискани от ищеца?”;
2./ „Разпростира ли се силата на пресъдено нещо, която има решение, постановено по спор, разрешен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, върху акт, който не е обхванат от произнасянето в заповедта за изпълнение?”
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се явявало произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение по следния материалноправен въпрос:
„Когато против заповедта за незабавно изпълнение на парични вземания, произтичащи от банков кредит, за които е настъпила предсрочна изискуемост, е направено възражение само от поръчителя по същия кредит и то е било уважено, то за кои анюитетни вноски по погасителния план следва да се приеме, че поръчителят продължава да отговаря – за всички с настъпил падеж след датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК или само за вноските с настъпил до тази дата падеж?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „ПроКредит Банк (България)” ЕАД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на сумата от 1 795.30 лв., изплатена като адвокатски хонорар, във връзка с което представя доказателства, както и Списък по чл. 80 ГПК
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на П. Д. Д. от гр. Силистра ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. Относно допустимостта на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК /т.т. 1 и 3/:
За да отмени частично изцяло отхвърлителното решение на първостепенния съд и да уважи осъдителния иск на банката срещу настоящия касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 430 ТЗ до размер на горепосочената сума от 39 076.72 лв., въззивната инстанция е приела, че при липсата на доказателства по делото за упражнено субективно право на кредитора /банката/ да обяви процесния земеделски кредит за предсрочно изискуем, хипотезата по чл. 432 ТЗ не е налице и затова поръчителят /настоящ касатор/ дължи всички неплатени вноски след тази с прореден № 9, чиито падеж е била датата 20.VІ.2009 г., включващи както главница, така и договорни лихви, а също и уговорени между страните лихви за забава в плащанията. Но доколкото предявеният срещу Д. иск е осъдителен и с предмет само главницата на задължението по договора за банков кредит, то единствено това вземане на „ПроКредит банк (България)” АД следвало да бъде установено по размер в процеса.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ял. 3 ГПК към жалбата прави въпроса няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на Варненския апелативен съд. Напротив, въз основа на данните по делото е било отречено да е настъпвала предсрочна изискуемост на договора за земеделски кредит. Следователно и трите, формулирани в това изложение към касационната жалба въпроса, са с изцяло хипотетичен характер, т.е. отговорът им може да бъде намерен в разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
2. По твърдението на касатора П. Др. Д., основаващо се на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК:
Не се констатира вероятност атакуваното осъдително въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, след като Варненският апелативен съд се е произнесъл по същия осъдителен иск на банката срещу касатора Д. (с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 430 ТЗ), който е бил отхвърлен при първоинстанционното разглеждане на делото. В настоящето касационно производство не може да бъде слушан довод на касатора, че в исковата молба (с вх. № 1713/26.Х.2012 г.), с която е бил сезиран Силистренския ОС, „договорът за поръчителство по смисъла на чл. 138, ал. 1 ЗЗД не е упоменат” (след като не се поставя под съмнение материалноправното качество на П. Д. Д. като солидарен длъжник на банката, съгласно чл. 141, ал. 1 ГПК). Същото възражение – за недопустимост на иска на „ПроКредит Банк (България)” АД, е надлежно преклудирано с отговора на П. Др. Д. по исковата молба (вх. № 1833/13.ХІ.2012 г.по описа на ОС-Силистра).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция искане за това, касаторът П. Др. Д. от гр. Силистра ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 1 795.30 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК: съгласно приложените към писмения отговор по жалбата данъчна фактура № 2000001183/2.V.2018 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.І.2018 г., постановено по т. д. № 542/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора П. Д. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Кълъраш” № 15, ет.ІV, ап.№ 12- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация кредитна институция „ПроКредит Банк (България)” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 26, СУМА в размер на 1 795.30 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2