6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …
София, 09.02. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 889 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 853 от 21.І.2016 г. на М”/, подадена против решение № 2473 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 15.ХІІ.2015 г., постановено по т. дело № 2578/2015 г., с което настоящия касатор бил осъден – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и съответно – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищцовата [община] по първия, предявен като частичен, осъдителен иск сума в размер на 30 000 лв. – като част от вземане за дължимо окончателно плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма ”Регионално развитие 2007-2013 г.” BG 161PO001/1.4-05/2009 от 16.VІІ.2010 г. и проект „Благоустрояване на средата в най-оживените пространства в традиционния център на [населено място]” на допустими разходи по изпълнение на проекта в размер на 266 297.41 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 4.ІІІ.2013 г. и до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – и сума в размер на 11 588.45 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на сумата от 266 297.41 лв. за периода от 1.Х.2012 г. – 4.ІІІ.2013 г.
Оплакванията на касатора МРРБ са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [община] с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се отхвърлят изцяло: „като неоснователни, необосновани и недоказани” или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК министерството обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1./ „Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон – в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл. 5 ГПК и, по-конкретно, длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща налагането на финансови корекции, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси?”;
2./ „При тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора?”;
3./ „Следва ли въззивният съд да разгледа и прецени всички доводи и възражения на страните?”
Първият от така формулираните три правни въпроса се явявал от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но едновременно с това, така както и останалите два, бил решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [община] писмено е възразила чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от столичното адвокатско д-во „Ш. и Я.” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на САС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата 1 716 лв. /половината от платен за двамата адвокати хонорар от 3 432 лв./. Инвокиран е довод, че релевираните от министерството касатор три правни въпроса „са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е в изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на МРРБ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени частично първоинстанционното решение на СГС и да уважи обективно кумулативно съединените два осъдителни иска на [община] срещу министерството настоящ касатор до размер на горепосочените суми, САС е могъл да констатира, че по делото липсват твърдения и данни за т.нар. „нередности” – по смисъла на процесния договор /чл. 17.1 от Общите условия/ и чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) 1083/2006 г., които да обосновават съществуването на предвидената по сделката възможност за ответника, т.е. за МРРБ, да откаже възстановяване на разходи съобразно наложени по съответния ред корекции. Върху тези констатации е изграден решаващият правен извод на въззивната инстанция в атакуваното решение, че в процесния случай на установена липса на одобрение от страна на управляващия орган на изменения в доставени материали и извършени СМР съобразно първоначалната количествено-стойностна сметка към договора с изпълнителя на обществената поръчка при реализиране на проекта, но също и при данните за намаляване на общата стойност на последния след промените – в пределите на максималната сума по договора за предоставяне на безвъзмездната помощ, „не може да се заключи, че са налице реални или потенциални вреди за бюджета на Общността или за националния бюджет с оглед уговореното съфинансиране по проекта”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към същата точка от това ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Процесуалните задължения на решаващия съд не са предмет на спора, разрешен с атакуваното въззивно решение, а несполучливо формулираният материалноправен въпрос е в същината си non sens, защото ако тълкуването на договорите действително е „в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД”, то това няма как да се извършва без точно съблюдаване на установените в тази разпоредба конкретни критерии.
При констатираната липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК досежно преценка за приложно поле на осъществявания от ВКС инстанционен контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли са релевираните в това изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК допълнителни предпоставки за това /по т.т. 3 и 1 на същия законов текст/. В заключение, погрешното отъждествяване от министерството настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната [община] искане за това, МРРБ ще следва да бъде осъдено, на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да й заплати направените разноски, но само за един /арг. чл. 78, ал. 1 ГПК/ неин адвокат от столичното адвокатско д-во „Ш. и Я.”, а именно сума в размер на 1 716 лв. /половината от фактурираната такава в размер на 3 432 лв./: съгласно приложените към искането пълномощно, авизо/преводно нареждане и данъчна ф/ра № 812/5.ІV.2016 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2473 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 15.ХІІ.2015 г., постановено по т. д. № 2578/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора министерство на регионалното развитие и благоустройството със седалище в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация [община] /ЕИК[ЕИК]/ с адрес в този град, [улица], СУМА в размер на 1 716 лв. (хиляда седемстотин и шестнадесет лева), представляваща платен хонорар за един неин адвокат от столичното адвокатско д-во „Ш. и Я.”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 889 по описа за 2016 г.