О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
С., 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 197 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 94281/28.ХІІ.2010 г. на [фирма]-гр. П., подадена против въззивното решение № 1597 на Пловдивския ОС, ГК, ХІV-и с-в, от 21.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 2590/2011 г. /вкл. и при участието на трето лице-помагач ЗК [фирма]-С. на страната на търговеца-ответник/, с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 2606 на РС-Пловдив, ГК, 3-и с-в, от 1.VІІ.2011 г. по гр. д. № 14122/2010 г.: за осъждането на д-вото настоящ касатор по иска за реално изпълнение на М. Д. М. от Д. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 117 от закона за енергетиката да присъедини към ел. разпределителната мрежа обект с клиентски номер [ЕГН], представляващ стоманено-стъклена оранжерия с площ от 2 200 кв. метра, находяща се в [населено място], [община], Хасковска област, както и да заплати на ищеца М. общо 4 017.40 лв. разноски за двете инстанции – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Оплакванията на търговеца касатор са за незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който исковата претенция на М. Д. М. да бъдела отхвърлена, като в тежест на последния, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се присъдят и всички направени от д-вото в инстанциите съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл по два имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото материалноправни въпроса, по които липсвала съдебна практика, както следва: 1/ Дали е нищожна – поради противоречието й със закона, клауза в одобрените от ДКЕВР Общи условия на търговеца /чл. 21.3/, предвиждаща присъединяване по общия ред към мрежата на енергийното д-во на обект на клиент, веднъж присъединен към съоръжение, собственост на друг клиент, в хипотеза, когато последният оттегли първоначално даденото съгласие за това и евентуално, при утвърдителен отговор, „коя нормативна уредба е приложима в случая”?; 2/ При последващо оттегляне на въпросното първоначално съгласие на третото лице кой следва „да носи риска: крайният снабдител, мрежовото д-во или потребителят”?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. Д. М. от Д. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, развити в жалбата на пловдивското ел.разпределително д-во, претендирайки за потвърждаване на атакуваното от него въззивно решение и за присъждане на направените за настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/ – платен хонорар за един адвокат, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0051111.
Ответното по касация трето лице-помагач /на страната на касатора/ ЗК [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на М. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи осъдителният иск на М. Д. М. срещу търговеца настоящ касатор за реално изпълнение, въззивната инстанция инцидентно е приела, че е нищожна /поради противоречието й с чл. 124 ЗЕ/ клауза в общите условия на доставчика на ел. енергия – независимо от одобряването им от ДКЕВР, предвиждаща действия на трети лица да могат да осуетят изпълнението на задълженията към потребител, респ. да освободят доставчика от отговорност при неизпълнението им.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съпоставен с това разбиране вторият формулиран от касатора т. нар. „материалноправен въпрос” нито е достатъчно ясен /в питането липсва посочване в какво се изразява „риска”/, а още по-малко е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, т.е. този въпрос е с изцяло хипотетичен характер. Що се отнася до първия правен въпрос в изложението, който наистина е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващия извод на Пловдивския ОС в решението-предмет на касационната жалба, той не обосновава допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, след като касаторът не е навеждал доводи за това кои закони /или отделни техни разпоредби/ са неясни, непълни или противоречиви, за да е налице необходимост от тълкуването им, т.е. от съдебна практика. Напротив, към датата на изготвения отговор от клиентски енергиен център-Д., а именно 29.ХІІ.09 г., действаща е била съвършено ясната редакция на чл. 117, ал. 7 ЗЕ (в сила от 8.ІХ.2006 г.), предвиждаща, че собствениците на електрически уредби и съоръжения „са длъжни да предоставят достъп до преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители”.
В заключение, при този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направено от ответника М. искане за това, касаторът ще следва да бъде осъден – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да му заплати направените разноски за един адвокат в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1597 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ХІV-и с-в, от 21.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 2590/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, да заплати на М. Д. М., ЕГН [ЕГН], от Д., [улица], СУМА в размер на 500 лв. /петстотин и лева/ – изплатен хонорар за един адвокат от САК, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0051111.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2