4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
София 17.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………… и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1987 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1739 от 6.ІII.2013 г. на Окръжна прокуратура-гр. П., подадена против решение № 60 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 5.ІI.2013 г., постановено по гр. дело № 1472/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 4564/15.Х.2010 г. на Пазарджишкия ОС по гр. д. № 1085/2011 г.: за отхвърляне иска на прокуратурата в този град с правно основание по чл. 537, ал. 3 ГПК, чиито предмет е била отмяна на регистърно съдебно решение (№ 25 от 1.ІV.2011 г. по ф. дело № 6/2001 г. по описа на същия окръжен съд), предявен срещу ответното велинградско „С. акционери на бившата „Б б кредит-В.”.
Оплакванията на Прокуратурата касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пазарджишката окръжна прокуратура обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по: „материално-правен и процесуално-правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона” (не и за развитието на правото – бел. на ВКС).
Ответното по касация велинградско „С. акционери на бившата „Б б к-В.” не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Окръжна прокуратура-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.II.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен, а и не може да извежда релевантния въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в процесния случай всичките три предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 5.ІI.2013 г., постановено по гр. дело № 1472/2012 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1987 по описа за 2013 г.