3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 214 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 103074 от 4.ІХ.2014 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против онази част от въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 25.VІ.2014 г., постановено по гр. дело № 17054/2014 г., с която, по предявени срещу него по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК и в условията на обективно кумулативно съединяване два положителни установителни иска, е било признато за установено, че този търговец дължи на ищцовото [фирма]-село К., [община], област Пловдив сума в размер на 21 939 лв., представляваща вземане по сключен помежду им на 4.ІІІ.2010 г. договор за строителство, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.ІХ.2010 г./ и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху същата главница съответно за периода 31.VІІ.2010 г. – 17.ІХ.2010 г. в размер на 351.82 лв., а също и разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер общо на 2 922.30 лв.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за неправилност на атакуваното въззивно решение поради постановяването му при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на процесуалните правила, „уреждащи режима на доказване в рамките на гражданското съдопроизводство: чл.чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК; чл. 127, т.т. 4 и 5 ГПК, както и чл. 161 ГПК”. Поради това се претендира касирането на атакувания съдебен акт на СГС по съществото на спора, „заедно с произтичащите от това законни последици и присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната установителна част от въззивното си решение СГС се е произнесъл в противоречие със практиката на ВКС по единствения процесуалноправен въпрос (под # 1), имащ „значение не само за решаването на конкретния спор, но също и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”: „Допустими ли са всички доказателствени средства, уредени в ГПК, при доказването на извършени престации, които попадат в приложното поле на Наредба № 3 от 31.VІІ.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, или доказването на тези престации е ограничено до актовете, изчерпателно изброени в наредбата?”
Ответното по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Пловдив не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в посочената по-горе негова установителна част, СГС е приел, че исковата претенция с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, предявена по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК е основателна в пълния й претендиран по делото размер, тъй като освен с двустранно подписания акт № 1/22.VІ.2010 г. /О.. 19 от Наредбата/, надлежното извършване на възложената от търговеца настоящ касатор работа се установявало още и от показанията на разпитания по делото свидетел /А. Ив. Ц./, от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и, в частност, от констатирания от последната факти на приемане и осчетоводяване при възложителя на издадената от изпълнителя данъчна фактура и осъщественото въз основа на нея последващо ползване на данъчен кредит, по естеството си представляващи „извънсъдебно признаване”, че работата е извършена и приета без възражения.
Следователно с атакуваното въззивно решение СГС е дал положителен отговор но формулирания от търговеца настоящ касатор процесуалноправен въпрос, допускайки доказването на релевантния за изхода на спора факт /извършена ли е била и надлежно приета уговорената с процесния договор за строителство от 4.ІІІ.2010 г. работа/ да не се ограничава само до актовете по цитираната в изложението към жалбата Наредба № 3/2003 г., а да може да се осъществява с всички останали годни доказателствени средства по ГПК, т.е. и с писмени, и с гласни доказателства. Този положителен отговор не само не е в противоречие с известната на настоящия състав задължителна практика на ВКС /касаторът не се позовава в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на нито едно съдебно решение/, но именно предвид наличието на такава константна съдебна практика изключва наличие на хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 25.VІ.2014 г., постановено по гр. дело № 17054/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 214 по описа за 2015 г.