О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 30.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3069 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 16811 от 2.Х.2018 г. на благоевградското „Г-М-Г-Трейдинг” ООД, подадена чрез неговия процес. представител по пълномощие от АК-Благоевград против решение № 1762 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 9.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 2443/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 822/215.ІІ.2018 г. на ОС-Благоевград по т. д. № 50/2017 г.: за осъждането – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 430 и сл. ТЗ – на дружеството настоящ касатор, като кредитополучател по Договор за банков кредит /продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”/ № BL7175/20.VІ.2007 г., да заплати на ищцовата „Юробанк България” АД-София следните пет суми:
1./ Главница в размер на 379 972.89 лв. – предсрочно изискуема за периода от 4.VІІ.2007 г. до 21.ІV.2017 г.;
2./ Възнаградителна лихва в размер на 155 028.94 лв. за периода 21.ІV.2012 г – 21.ІV.2017 г.;
3./ Застраховки в размер на 77.57 лв.за периода 21.ІV.2012 г. – 21.ІV.2017 г.;
4./ Нотариални такси в размер на 216 лв.;
5./ Съдебно-деловодни разноски в размер ОБЩО на 36 366.32 лв., от която сума: 271.50 лв. – възнаграждения на вещи лица; 21 411.82 лв. – за държавни такси и 14 683 лв. – изплатен адвокатски хонорар.
Оплакванията на касатора „Г-М-Г-Трейдинг” ООД са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му не само в нарушение на материалния закон, а и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му, алтернативно – неговото касиране, както и присъждане на разноски за всички инстанции по представен списък по чл. 80 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро и 3-то ГПК/, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните 5 правни въпроса:
1./ „При наличието на клауза в процесния Договор за банков кредит от 29.VІ.2007 г. за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?”;
2./ „При направено възражение за погасителна давност по чл. 110 ЗЗД-във вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД и произнасяне по същото в предходно исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, допустимо ли е разглеждане на този въпрос между същите страни и на същото основание, в последващо исково производство, образувано по осъдителен иск в правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД?”
3./ „Простират ли се пределите на силата на пресъдено нещо /СПН/ с разрешен материалноправен въпрос – прогласена за настъпила погасителна давност по изричното възражение на ответната страна в специалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, така също и в производството по осъдителен иск, при идентитет на страните и на предмета между двете дела?”;
4./ „Допустимо ли е във фазата на постановяване на съдебния акт решаващият съд да основе изводите си за доказаност на исковата претенция чрез извършване на „служебна справка” по доказателства – заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е било прието като доказателство в друго съдебно производство, т.е. без да е била надлежно приобщено като доказателствен материал по настоящето съдебно производство?”;
5./ „Допустимо ли е при постановяване на своя акт по съществото на спора решаващият съд да формира вътрешно убеждение, наименована „служебна справка” от първата инстанция, по доказателства, събрани по друго съдебно производство?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Юробанк България” АД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „Г-М-Г-Трейдинг” ООД-Благоевград ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г. е допустимо предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Същият иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В последната хипотеза разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовността й и за уважаване на същия положителен установителен иска.
С оглед на горните задължителни разяснения в процесния случай може да се направи констатация за вероятност атакуваното решение на САС, постановено по осъдителен иск на „Юробанк България” АД срещу кредитополучателя настоящ касатор, да е процесуално недопустим съдебен акт в частта му досежно присъдената в полза на ищцовата банка главница по процесния револвиращ кредит в размер на 379 972.89 лв.: само на основание това, че с междувременно влязло в сила (на датата 24 май 2017 г.) решение № 1126/27.ІІ.2017 г. на ОС-Благоевград по гр. дело № 101/2016 г., е бил отхвърлен – като неоснователен – такъв иск на същата кредитна институция, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 3 ГПК срещу „Г-М-Г-Трейдинг” ООД, както и срещу солидарния му съдлъжник „Балпа” ООД, чиито предмет е било съществуването на банкови вземания по Договора за банков кредит (продукт „Бизнес револвираща линия Плюс”) № BL7175/29.VІ.2007 г. в размер на същата главница от 379 972.89 лв. за периода 4.VІІ.2007 г. – 6.Х.2010 г., но също и за договорна лихва в размер на 78 237.25 лв. за периода 2.V.2009 г.- 6.Х.2010 г., както и за сума в размер на 710.14 лв., представляваща „такси и застраховки” за периода 31.ІІІ.2009 г. – 6.Х2010 г. Съставът на въззивната инстанция, постановил обжалваното в настоящето производство по чл. 288 ГПК осъдително решение, е могъл да констатира, че – за разлика от отхвърления положителен установителен иск на банката срещу търговеца настоящ касатор – осъдителният й иск се предшества от валидно получена от него нотариална покана /от датата 6.ІV.2017 г./, с която дружеството е уведомено, че процесният кредит се обявява за предсрочно изискуем. В хода на настоящата проверка за вероятно наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допустимост на касационното обжалване не следва да бъде споделен ключовият правен извод на състава на САС, че решението за отхвърляне на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск на банката не се ползвало със сила на пресъдено нещо, която да бъдела зачетена от съда, разглеждащ осъдителните й искове /за главница, лихви, такси застраховки/ срещу същия търговец кредитополучател, „тъй като е въведено ново основание, от което произтичат вземанията й, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, респ. което е било предмет на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК”. Напротив, при зачитане на онази сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение за отхвърляне на положителния установителен иск на банката срещу настоящия касатор, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се установява частично съвпадане на спорния предмет по двете дела, щом падежираните вноски до формирането на силата на пресъдено нещо по предходното дело са всъщност всички дължими погасителни вноски по процесния договор за банков кредит до датата 24 май 2017 г. – независимо, че валидното обявяване на същия за предсрочно изискуем е не по-рано от датата 6.ІV.2017 г. Този извод следва от твърдението на ответната по касация кредитна институция в исковата й молба (с вх. № 1437/25.ІV.2017 г. по описа на ОС-Благоевград), че осъждането на търговеца настоящ касатор да й заплати въпросната сума в размер на 379 972.89 лв. се претендира като: „предсрочно изискуема главница за периода 4 юли 2007 г. – 21.ІV.2017 г.”, т.е. практически до завеждане на делото.
2. По допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, релевирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК:
За да прецени защитното възражение на търговеца настоящ касатор за изтекла обща погасителна давност като изцяло неоснователно, въззивната инстанция е приела, че след като крайният срок за погасяване на процесния кредит /сключен със срок от 240 месеца, считано от 4 юли 2007 г./ се явява датата 4.VІІ.2027 г., то кредитополучателят оставал задължен да плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи – независимо от обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на близо 9 години, считано от последното плащане /на сумата в размер на 4 300 лв., извършено на датата 16.ХІІ.2008 г./. Допълнителните съображения на състава на САС за този негов решаващ правен извод са били досежно това, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска ставала изискуема с настъпването на съответния падеж, поради което ако осъдителният иск би бил предявен „за плащане поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна вноска, то би стоял въпросът за погасяването на част от тях по давност”. Докато в процесния случай предявеният иск бил „за вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка в общ размер, и въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба – 6.ІV.2017 г.” Или, след като основанието на тази искова претенция не било за заплащане на отделни погасителни месечни вноски, то и САС не дължал произнасяне за кои вноски искът е неоснователен, като погасен по давност. Но ако акцесорното вземане на банката срещу търговеца настоящ касатор за възнаградителна лихва в размер на сумата от 155 028.94 лв. се отнася за исков период с продължителност 3 години преди завеждане на делото, т.е. претенцията й е била поначало съобразена с правилото на чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро ЗЗД, то фактическата констатация на САС, че „Юробанк България” АД не е обявявала същия кредит за предсрочно изискуем в продължение на повече от 9 години, считано от последното извършено по него частично погашение /на 16.ХІІ.2008 г. със сума в размер на 4 300 лв./, прави релевантен за изхода на делото въпроса с пор. № 1, както той е бил формулиран от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата: „При наличието на клауза в процесния Договор за банков кредит от 29.VІ.2007 г. за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?” Произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение по този материалноправен въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона /чл. 119 ЗЗД/, както и за развитието на правото: предвид изоставената – поради неточно тълкуване – съдебна практика на състави на ВКС, допускаща, че когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение главницата и договорните лихви са посочени като глобални суми, на основание именно предсрочна изискуемост на кредита и тази предсрочна изискуемост не е настъпила до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, искът, предявен по реда на чл. 422,, ал. 1 ГПК, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1762 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 9.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 2443/2018 г.
У К А З В А на касатора „Г-М-Г-Трейдинг” ЕООД – чрез всеки от двамата негови процесуални представители по пълномощие от АК-Благоевград с кантори в гр. Гоце Делчев, на [улица] съответно – на [улица], че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да бъде представен в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) а внесена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер на 10 705.91 лв. (десет хиляди седемстотин и пет лева и деветдесет и една стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2