4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С., 15,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2148 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по съвместната касационна жалба с вх. № 137147 от 2.ХІІ.2013 г. на Д. Й.. В.-Д. и А. Р. Д., подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от САК, против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, с-в ІІІ-Б, от 11.Х.2013 г., постановено по гр. дело № 6661/2013 г., с което са било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, І ГО, 2370и с-в, от 12.ІІ.2013 г. по гр. д. № 30984/2012 г. С последното e бил отхвърлен осъдителния иск на настоящите двама касатори с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-С., за присъждането на неустойка за забава по чл. 17 от сключен помежду им на 24.І.2008 г. предварителен договор за продажна на урегулиран поземлен имот в размер на сумата от 5 799.40 евро (пет хиляди седемстотин деветдесет и девет евро и четиридесет евроцента) и ведно със законната лихва върху тази главница, „считано от датата на постановяване на решението и до окончателното й заплащане”.
Оплакванията на двамата касатори от [населено място] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата им претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу ответното [фирма]-С. да бъде уважена в предявения по делото неин размер, ведно със законната лихва от датата на решението и с присъждането на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. и А. Д. обосновават приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по следните 4 материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ Дали договорената в основния /първоначален/ договор клауза за неустойка при забава в изпълнението на задължението в срок, следва да намери приложение и при последваща забава по отношение на нов, допълнително договорен между страните срок, когато то е обективирано в писмено споразумение /анекс/ към основния договор, ако там изрично е било посочено, че се прилагат клаузите на основания договор, а сред тях се включва и неустоечната клауза?;
2./ Изисква ли се изрично записване в анекса на нова клауза за неустойка за забава и при липсата на такова записване дали се дерогира – в случай на препращане, прилагането на неустоечната клауза по основния договор?;
3./ При посочване в договорната клауза за неустойка на база и максимален процент на изчисляването й, явява ли се нейният размер определим?;
4./ При условие, че продажната цена на един и същ имот е сбор от компоненти, посочени обаче в два отделни договора /първоначален и анекс към него/, не следва ли при посочване на тази продажна цена като база за изчисляване на договорената неустойка за забава, тази база да е сборната продажна цена по различните договори, „която купувачите реално са заплатили за закупуване на имота?”;
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата съвместна касационна жалба на Д. и А. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли претенцията на настоящите двама касатори срещу ответното търговско д-во за присъждане на неустойка за забава в размер на сумата от 5 799.40 евро, СГС се е мотивирал, че дори и ако се приеме обратното, т.е. че забавата на търговеца ответник по отношение допълнително уговорения нов срок за изпълнение на задължението му да построи и предаде с акт О.. 16 разрешение за ползване на закупения от Д. имот съгласно т. 1 от последващото споразумение от 4.ХІІ.2009 г. релевира нова санкция за забава – извън вече приложената по същото, то тогава размерът на твърдяната неустойка „остава недоказан”.
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С оглед това в процесния случай се налага констатацията, че във връзка с релевираните от тях 4 материалноправни въпроса касаторите Д. и А. Д. не са навеждали в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата конкретни доводи в подкрепа на който и да е от двата аспекта на това общо основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, с-в ІІІ-Б, постановено по гр. дело № 6661/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2148 по описа за 2014 г.