4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№739
С.,12.08. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….……………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………….. ……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3632 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 3695/23.ІХ.2015 г. на П. П. Н. и И. П. Н.- двамата от [населено място], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Г., против онази част от въззивното решение № 151 на Габровския ОС от 21.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 178/2015 г., с която – на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД – е било обявено за недействително по отношение на [фирма]-С. дарението, извършено на 27.Х.2011 г. от първия в полза на втория касатор до размера на ? /една четвърт/ идеална част от поземлен имот /терен с пространство от 2 630 кв. м. в строителните граници на [населено място]/ с идентификатор 14218.515.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.Х.2007 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в [населено място], [улица] при запазено от дарителя и съпругата му пожизнено право на ползване. Обжалва се и частта от същото въззивно решение, с която – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – П. и И. Н. са били осъдени да заплатя общо на ищцовото д-во разноски в размер на сумата от 1192.36 лева.
Оплакванията на двамата касатори /баща и син/ са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Габровския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който П. иск на софийското [фирма] да бъде отхвърлен изцяло /и за процесната 1/4 ид. част от имота, предмет на извършеното на 27.Х.2011 г. дарение между двамата касатори/, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от тях разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. и И. Н. обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си Габровският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 71/28.ІІ.2011 г. на състав на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 1025/2010 г., както и в т. 4 от постановките на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.) по четири материалноправни и един процесуалноправен въпрос, както следва:
1./ „Следва ли без изрична уговорка в договор за поети задължения, от които да следва извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и той да може да иска изпълнението й от всеки един от тях, заедно или поотделно, да се счита, че са налице задължения на „солидарен длъжник?”;
2. „Възниква ли солидарно задължение само с изписване на „солидарен длъжник” срещу съответното име?”;
3./ „Само с цитирането на името „солидарен длъжник” може ли да възникнат задължения на такъв?”;
4./ „Без изрични уговорки може ли да се извърши разширително тълкуване на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД и да възникнат задължения на солидарен длъжник?”;
5./ „Съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е отказът на съда да обсъди всички изложени във въззивната жалба доводи?”
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от двамата касатори негова част.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „П. Б. (България) ЕАД-С., конституирана в първоинстанционното пр-во като трето лице-помагач на страната на търговеца ищец, писмено е възразила чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Габровския ОС въззивно решение в атакуваната от П. и И. Н. негова част (не и по допустимостта на касационния контрол), претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение: „в размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Габровския ОС, съвместната касационна жалба на П. и И. Н. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Надлежно в мотивите към цитираната точка от тълкувателното решение е разяснено, че релевантният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед това, констатираното по отношение на процесуалноправния въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата погрешно отъждествяване от подателя й на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В процесния случай, за да потвърди частично първоинстанционното решение, Габровският ОС е приел, че: „При внимателен прочит на текста на договор за „П. Спринт” № 11-321952/20.06.2007 г. се установява, че никъде в договора не е уговорено, че Плавен Н. и П. Н. са поръчители. Напротив, навсякъде в договора същите са цитирани като солидарни длъжници. В подкрепа на този извод е и уговореното в чл. 7 от договора, че кредитополучателят и солидарните длъжници упълномощават банката и дават съгласието си тя да задължава сметките им, открити при нея с дължимите и изискуеми главница, лихви и разноски”. Изричното позоваване на въззивната инстанция в атакуваната част от решението й на горецитираното клауза („уговорка”) от процесния договор за банков кредит, представляващ абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 430-432 ТЗ-във вр. чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во ТЗ, квалифицира и четирите материалноправни въпроса на касаторите Н. в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК като такива, които в действителност не са били предмет на произнасянето на Габровския ОС.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и на основание чл. 78, ал. 10 ГПК
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 151 на Габровския окръжен съд, ГК, от 21.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 178/2015 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3632 по описа за 2015 г