5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 07.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 661 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9294 от 29.ХІ.2011 г. на А. А. Н. със съдебен адрес в [населено място], подадена от чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1508 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 29.ІХ.2011 г., постановено по гр. дело № 1508/2011 г., с която, след отменяване на първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-13 по гр. д. № 1248/08 г. досежно уваженият пряк иск на настоящия касатор срещу застрахователната компания [фирма]-София с правно основани по чл. 226, ал. 1 КЗ над сумата 40 000 лв. и до размер на присъденото му застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от загубата на неговия баща А. Н. Т. от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, същата претенция е била отхвърлен за посочената разлика от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, като неоснователна.
Оплакванията на касатора Н. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част – за разликата до пълния размер на неговия пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ от 40 000 лв., в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. С оглед това се претендира частичното касиране на този съдебен акт и постановяване на такъв по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият иск на Н. срещу ЗК [фирма] да бъдел уважен в предявения по делото размер за сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на настъпване на вредоносното събитие /ПТП от 29.VІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане, както и всички разноски по делото, вкл. платен адвокатски хонорар. В жалбата се инвокират доводи, че било „несправедливо всички други деца на починалия да получат значително по-високи обезщетения от това на А., след като отношенията между починалия и децата му са били еднакви”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът А. Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос: „за приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне обезщетение за неимуществени вреди”. Във връзка с тезата си, че „при обсъждане на конкретните критерии, практиката на съда е установила присъждане на значително по-високи обезщетения при компенсиране на вреди от този тип”, касаторът се позовава в изложението към жалбата си на три съдебни решения, както следва: 1./ Решение (без номер) на СГС, ГК, с-в І-1 по гр. дело № 2877/06 г.; 2./ Р. № 970 от 31.ХІІ.2010 г. по гр. дело № 2736/08 г. по описа на САС, ГК, 1-и с-в; 3./ Р. № 231 от 18.ІІІ.2010 г. по гр. дело № 38/2010 г. по описа на САС, ГК, 8-и с-в. Съответно в частта му за разноските обжалваното въззивно решение съдържало произнасяне по правен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК била неясна и се нуждаела от тълкуване досежно това „дали на юрисконсулта се полага някакво допълнително възнаграждение или само договорено трудово възнаграждение”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт Б. В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Конституираният в процеса като трето лице-помагач на страната на застрахователя пряк делинквент Ю. С. Я. от [населено място], [община] дол, област Варна, в качеството си на ответник по касация не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на А. А. Н. със съдебен адрес в [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Недопустимо е извършеното в изложението към жалбата отъждествяване на оплакването за нарушаване на материалния закон /в случая чл. 52 ЗЗД/, представляващо касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационното обжалване – от друга. Приложението на принципа на справедливостта, визиран в текста на чл. 52 ЗЗД, никога не е само по себе си материалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, точно защото е налице задължителна практика на ВКС /Вж. Т. 11 от ППВС № 4 от 23.ХІІ.1968 г./, изискваща понятието „справедливост” да се тълкува не като абстрактно, а с конкретното си съдържание, произтичащо от особеностите и спецификата на всеки отделен случай на присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не е налице приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и по настоящето дело, в което при определяне дължимото на касатора обезщетение за неимуществени вреди от загубата на неговия баща при ПТП, настъпило на 29.VІ.2006 г., съставът на САС е взел предвид и обстоятелствата, че към този момент А. Н. е бил вече пълнолетен и не е живеел в едно домакинство с този свой родител. Що се отнася до трите съдебни решения, на които касаторът се позовава в своето изложение към жалбата при обосноваване приложимостта на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, ще следва да се отбележи, че за нито едно от тях няма данни то да е влязло в сила, а съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
В заключение, не се констатира и наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване в имащата характера на процесуално определение част от атакуваното въззивно решение досежно отговорността на касатора А. Н. за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК. Тази част от решението на САС не само не е била предмет на касационната жалба, но и по отношение на нея Н. е разполагал с възможността по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК да поиска изменение на съдебния акт съобразно твърдението си, че по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК той е бил освободен не само от внасяне на държавна такса, но и от разноски по делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1508 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 29.ІХ.2011 г., постановено по гр. дело № 1508/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2